Social stories

Айдее, топли, топли са още

2011-04-07T09:44:00.003+03:00

Сутринта на път за работа се отбивам в малка, но кокетна и претенциозна пекарна. Очаква се, че по това време на деня са се подготвили главно със закуските. Хвърлям бърз поглед на предлаганото:
- Добър ден, ако обичате две рула с канела.
- Съжалявам, нямаме от тях, но имаме кроасани - с масло, с малини...
- Добре, два с малина, моля.
- Съжалявам, имаме само един.
- ..... (!!????!!???)
Добре, значи него, пресен ли е? (щом е само един, може би изобщо не е приготвян за сутринта...)
...И тук се вирва нослето и с отсечен поглед и сърдито гласче:
- Ама, рабира се! При нас, абсолютно всичко, винаги е прясно!
- А, добре, просто... А, това там какво са, банички?
- Дааа, .. но за тях не гарантирам от кога са.
..... (!!????!!???!!!!!!!!! е, нали преди малко, уж, сърдито с тона....)
- Ясно, благодаря само единия кроасан ще остане.
- Ама, аз мога ей сега да изпека още.
- (!!!) Нямам време , благодаря.
- Ама, аз, ако сте наблизо мога да ви го донеса.
- (вече ми е гневно-тъжно-смешно) Е, не, мисля, че не си струва.

Ех, тези клиенти, каква са енигма, все не можеш да им угодиш! :)))

Кой от какво бе впечатлен... колко предсказуемо...

2011-02-04T11:24:00.002+02:00

Ето това е видеото от TED, което трябваше да получи най-широк отзвук, според мен.

Защото е жизнеутвърждаващо, защото говори прямо и от сърце за не-напудрената и шамаросващата реалност във всеки един ден от живота на един човек. Но най-вече защото добавя истински смисъл - не пожелателен, не симпатично веселяшки, не много хитроумен, а силен, мощен, разтърсващ смисъл. Защото обогатява живота ни с оптимизъм и достойнство - реално тук и сега. Защото е пример за вдъхновение, вяра и проактивност, сбъдната мечта и надежда, която може да се превърне в живителната сила за пътя на всеки един от нас.

Простете, но не и видеото на един свръхентусиазиран човек, който говори за култура и история, които изобщо не познава, нито разбира в дълбочина. Нито успява да тълкува всеобхватно и коректно. Което ни "впечатли" толкова много, понеже не можем да се отървем от комплекса, че все някой вносен, купешки, по-умен от нас трябва да ни размахва пръста и да ни просветли накъде да вървим. И който си позволява да говори за баба ми, на която малко хора са достойни да донесат дори чаша вода.

Ама нищо ли няма да си купите?

2010-12-14T09:19:00.002+02:00

В София коледно настроение няма, за треска - изобщо да не говорим. Може би защото и намаления няма, а може би не...
Обаче мен повече ме притесняват продавачките. Продавачките са добили един много специфичен поглед. Гледат с едни уплашени големи очи, дебнат дали ще влезеш отдалече, ако подминеш - те изпращат дълго гледайки след теб. Ако влезеш - скачат рязко, не те изпускат да направиш 2 крачки, бързат разопаковат, показват, и неусетно един неприятен натиск започва отвътре да те пробожда. Недай се боже да си тръгнеш без да купиш нищо - в миг добиват нацупена муцунка, дори не казват довиждане, обръщат ти гръб в обида страшна.
Погледът на продавачките от 90те..., когато всеки 2 лева са ужасно важни.
Ей, това мен ме притеснява.

Предколедно

2010-12-04T18:48:00.005+02:00

В магазина вече се усеща лека треска. Кошниците са по-пълни от обикновено, изкушенията и те са повече. На опашката касиерката е вече с обигран и равен глас, изпраща едни - посреща други:
- довиждане-добър ден-торбичка?
- Не, мерси
- малка поне?
- не, не
- още по-малка? имаме и платнени
- не, никаква

/леко истерично вече/
- миниатюрна една? една ню-ню торбичка поне? а? няма ли да искате /тук не мога да преценя кое е истина, кое илюзия, в главата ми завихряща се/

/иде ми да закрещя с цяло гърло НЕЕЕЕ, НЕ ИСКАМ ТОРБИЧКАААА - виждам се как прескачам касата и я удушавам с торбичката, но вместо това:/
- не, благодаря не искам

/пак с равен и безразличен глас/
- талони за томболата събирате ли? /почва да къса лепенки абсолютно автоматично/
- не, не искам талони

/не ми обръща внимание и ми подава талоните/
- бонус точки за коледната треска?

/тук незнам какво се очаква от мен - не разбирам за какво ми говори-не мога да помня всички номера и бонуси и промоции и рекламни неустоими предложения за КОЛЕДААААА, но... отново се овладявам и просто гледам тъпо в мълчание, това обаче нищо не променя.../

- клиентска карта имате ли?
- на информация можете да си вземете талона за участие в пред-пред-пред коледната треска
- на изхода ще ви подадат една карта за попълване на 3те имена и ЕГН-то, която да занесете в Районното и от там ще ви издадат талон за участие в бонусната игра за 4 носни кърпички и ултра мега хипер новата ни промоция за 1 тиган ако си купите 84 дъвки Турбо......

***

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, но съвсем реална... само се отбийте в някой магазин тези дни.

Мамо, мамо, като порасна искам да стана полицай!

2010-12-04T18:34:00.004+02:00

Снимката е от ръка, с телефон, в метрото.
Отдавна си говорим за образа на българския полицай - и в съзнанията на хората, и на живо.
Тъжна работа... професия достойна, а имидж недостоен.
Но все пак... това е реклама в метрото, абсолютно недвусмислено представяща полицаите в гротески бай Ганьовски вид и очевидно намекваща за тяхната корумпираност. Аз на тяхно място, малко щях да се поядосам, меко казано...

МОЛ

2010-12-04T18:14:00.003+02:00

МОЛ-а! Кой МОЛ?? Сещайте се, МОЛ-а - тва е!

МОЛ-култура
МОЛ-живот
МОЛ-ангажимент
МОЛ-социален живот
МОЛ-вечер след работа
МОЛ-през свободното време
МОЛ-през зимата
МОЛ-през лятото
случайно, ако си останал в къщи - по телевизора гледаш сериал за МОЛ-а
МОЛ-психология
МОЛ-социология
МОЛ-а - моя живот
МОЛ-а в мен и аз в МОЛ-а

Какво е това?!??

2010-10-01T10:55:00.003+03:00

Това е.... съдържанието на водата, която пием в София, европейската столица.

Това е марля, която е стояла 1 месец на чучура на моята мивка.

Това е ръжда и още незнам-си-какво-кафяво-нещо, което тече от моята мивка. Постоянно.

Това е.... това е реалност, в която не искам да живея и която претендира, че е нещо повече, а всъщност е просто мръсотия.

Искам дъвка, не хапче

2010-09-17T15:25:00.012+03:00

Забелязали ли сте, че напоследък за всичко решението е хапче? Има хапчета за какво ли не - за препиване, за преяждане, за недояждане, за по-бързо затваряне на фонтанелата, ... още малко ще има и за да изживее някой друг живота ми, понеже нямам време за това точно сега.
Изобщо откъдето и да го погледнеш - бързай, не се мотай, стегни се - а, не можеш ли - еми вземи си едно хапче и готово!

По средата на юли ме притискат с есенните си колекции от витрините, не ми остават дъх да си поема, искат да живея по-бързо, за да купувам по-бързо, за да ми продават новото си нещо още по-бързо. Аз съм още в пролетна умора, те ми викат колко ще е модно есента с ботушо-сандалите. Ама ти не си купи още???? OMG! Муциииии...... (тръш, тръш, нацуп, нацуп) - бързо изпадай вече в есенна депресия. Според мен следващия ход ще е хапче, за да може от пролетно-лятната да минаваш в есенно-зимната колекция горе-долу за около ден, не повече. То и в живота ти така.

Отпуската си я взимаш, когато може, ако може. Ама щяла си да си неразположена - е, има хапче! Малко хормоните ще си разбрицаш, ама после той доктора друго ще ти изпише за потушаване на ефекта от ефекта от страничните ефекти.
Ама щяло да вали през цялото време - е, 'земи си приспивателни, да ги проспиш тия 2 седмици. Тамън все се оплакваш от недоспиване.

По цял ден си пред монитора и чакаш да се прибереш в къщи и да си починеш.... пред телевизора. Е, после малко очите, главата, кръвното, затлъстяването, депресията... ма нищо, кво, то за тия работи си има хапчета...

Но най-ме дразни, че ми натрапват хапчето и в дъвките.
Значи да се разберем, не искам дъвката да ми прилича на антибиотик:

нито на хранителна добавка за по-здрави и нечупливи коса и нокти:

нито на някоя друга модерност (най-вече в опаковката) за изглаждане на бръчките за 1 нощ, стягане на бюста и светкавичен резултат при борбата с целулита.

Искам дъвката да ми я оставите на мира, да си я дъвча докато се разхождам в парка Без да бързам,
докато си чета книгата лист по лист, глава след глава, Без да ме припирате да прочета-първо-последната-страница-защото-нямам-търпение-и-време-и-чичко-малко-се-е-поизнервил (вж. Улицата),
докато си мисля нещо, просто ей така, Без да съм притисната от срок или да съм притисната, но да не ми пука,
докато си зяпам хората по улиците - я па тая как се облякла, я па тоя къв е смешен.

И така. С дъвките по-полека, ако обичате.

P.S. Докато затварях страницата на този пост, отстрани чичко Гуугъл услужливо ми показа 2 рекламки -
Едната - "При възпалени яйчници - Циклонорм....." или нещо такова,
Другата - "Без тревога, когато зъбите на бебето растат ....."

No comment !

The story of stuff в българската действителност

2010-09-12T19:51:00.004+03:00

Такааа, това е цената на нещата. От дясно е етикета на дрехата в оригинал в евро както е внесена. От ляво е ценообразуването в България. Като по чудо първоначално са сложили еквивалентната стойност в лева. Обикновено дори тя е надута поне с 30%. После забележете какъв спад:

59
45
39
29
19.

Аз си я купих в този момент. И съм убедена, че все още продават на печалба. Колко струва всъщност този артикул - 25 стотинки??
За съжаление всеки ден, всяка минута гласуваме за (не)спарведливостта в света, за социалните условия, за майчинството или липсата на такова, за начина по който живеем ние и ще живеят децата ни. Гласуваме с портфейлите си - най-силният глас. Докато се възмущаваме във форуми и блогове, на маса или в дискусии, после отиваме в мола и забърсваме рокличка за 19 лв. Шита в Шри Ланка. От капиталистически робини. Полумъртви от изтощителен труд, полуживи от глад. Които си тръгват от работа посред нощ и автобуса ги спира по средата на нищото. Които имат още 5 километра да минат пеша и там в пустощта биват отвличани, изнасилвани от организираните специално за това банди. Или се прибират и ги пребива мъжът им. Защото и той е полуживотно от системното нехуманно отношение и унижение, в което е минал животът му.
Говорим си колко беше велик филмът "Матрицата" , а всеки ден сме част от нея - само че не осъзнатата част. Всеки ден продължаваме да затягаме веригите си, да я подкрепяме, да я правим по-силна. По-силна в това да ни смачква и унищожава бавно, като притъпява душите ни. Като тихомълком ни вкарва в коловози и ние бездушно, машинално ги следваме - без да си задаваме много въпроси, че почва леко да ни нагарча кафето... за шест и петдесет в мола.

Mallika Sarabhai: Dance to change the world

2010-08-26T16:18:00.001+03:00

Историята на бутилираната вода (The Story of Bottled Water)

2010-08-23T10:04:00.000+03:00

happiness in body and soul

2010-08-20T10:57:00.003+03:00

Why the world needs WikiLeaks

2010-08-20T10:57:00.002+03:00

Elif Shafak: The politics of fiction

2010-07-31T13:50:00.001+03:00

Въпрос към fashion trend специалистите

2010-07-19T09:46:00.002+03:00

1. Колко летни могат да са едни ботуши?

и

2. Как е по-правилно да се каже - отпред сандали - отзад модерно, или отзад ботуши - отпред модерно?

Много ме интересуват отговорите...

Абсолютен и тотален възмут!

2010-07-14T11:23:00.001+03:00

"Майки мошенички", или как НОИ "поправи" социалния кодекс

Статия на Дневник

Националният осигурителен институт (НОИ) обяви, че поне 900 майки са получили неполагащо им се обезщетение за отглеждане на дете до 2 години, тъй като малките междувременно са ходили на ясла.

"Мошеничките", които дължат и 20% лихва, са ощетили бюджета с 1 млн. лв., потвърди и министерството на труда и великодушно предложи проектозакон с лихвена ваканция, която да им позволи да върнат само дължимата главница. Върховният административен съд (ВАС) не закъсня да се включи с три съдебни решения от тази пролет, с които определи, че жените дължат връщане на обезщетенията.

Форумите в интернет загряха от възмутени майки, които обясняват, че не са излъгали в декларациите си за излизане в отпуск за отглеждане на малко дете, тъй като в тях са се подписали под следните твърдения: детето е живо, не е дадено за осиновяване, не е настанено в приемно семейство, не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, майката не е лишена от родителски права и не е прехвърлила майчинството си.

Много ясно се вижда, че става дума все за казуси, в които детето реално не живее с майката и тя не се грижи за него, доброволно или не. "Настаняването в детско заведение на пълна държавна издръжка" според родителите означава изоставяне в приют.

Противниците на тази теза обвиняват жените в измама, тъй като според тях логиката на даването на отпуска за гледане на дете до 2 години била то да си седи вкъщи и да бъде отглеждано от майка му, а не да ходи на ясла, докато тя "си прави маникюра и си гледа сериалите". Според много работещи жени майките нарочно източват бюджета на НОИ. Това е позицията и на изпълнителната власт.

Как социалният дом стана детска ясла

За да се намери коренът на проблема, трябва да се прочете Кодексът за социално осигуряване (КСО). До 2006 г. чл. 53, регламентиращ отпуска за отглеждане на малко дете, е гласял, че такъв не се полага, когато детето е починало, когато е дадено за осиновяване или когато е "настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка". Последното словосъчетание винаги е означавало социален дом, затова родилите допреди пет-шест години не са обвинявани в измама.

През лятото на 2006 г. обаче КСО е променен с цел "хармонизиране с европейското законодателство". Тогава от въпросното словосъчетание изпада изразът "на пълна държавна издръжка". Промяната въобще не се коментира и минава тихомълком с мотива, че "по този начин чл. 53, ал. 4 от КСО се привежда в съответствие с чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ)".

Тази разпоредба на КТ регламентира кой има право на отпуск за отглеждане на дете. Както можете да се досетите, това е майката, на която детето "не е настанено в детско заведение", тоест не е изоставено в социален дом.

Аргумент в подкрепа на това освен дългогодишната практика на прилагане в този смисъл е и фактът, че последната алинея на същия член позволява майката да получава обезщетение от държавата дори когато се върне на работа. Поради тази причина до ден-днешен майките, които се връщат предсрочно на работа, получават и 50% майчинство към заплатата си. Ясно е, че детенцето не стои само вкъщи през това време, нали?

След като поправката влиза в сила обаче, с окръжно да районните си поделения

НОИ самоволно променя значението на израза

"настаняване в детско заведение". Така новата му семантика става "записване на детска ясла". Това означава, че НОИ поставя на една плоскост майките, които са си изоставили децата, с тези, които са ги записали на ясла. Абсурдна логика, но факт.

За това, разбира се, не се тръби, никой не обяснява официално "новата трактовка", нито пък законът я възпроизвежда. Поради тази причина майките продължават да се подписват под декларациите, че децата им не са настанени в детско заведение. Да не забравяме, че 2006 г. е пикът на недостига на детски градини и НОИ успешно яхва тази вълна вероятно с мисълта, че е намерено разковничето как да се "освободят места".

През 2007 г. проблемът започва да назрява. Огласява го сдружение "Настоящи и бъдещи майки", което изразява категорично несъгласие майчинството да се прекратява веднага след като детето е дадено на ясла. Мотивът е, че има период на адаптация, през който то посещава детското заведение само по няколко часа дневно, много от децата още в началото се разболяват и си остават вкъщи и за майката е невъзможно да се върне на работа.

Тогава никой не обръща внимание на проблема. Няколко майки все пак решават да си търсят правата чрез съда, след като НОИ събира личните им данни от детските ясли и им съставя наказателни актове. От административните съдилища, където попадат делата, единствено бургаската съдийка Таня Евтимова отсъжда, че настаняването в детско заведение няма нищо общо с посещаването на детска ясла.

Делата обаче в крайна сметка попадат в Шесто отделение на Върховния административен съд (ВАС), а там съдиите приемат без никакви аргументи, че децата, които ходят в яслената група, са "настанени" там. Независимо че във всички закони, касаещи социалното подпомагане,

настаняването е идиом за прехвърляне в специализирани институции

каквито са социалните домове. ВАС няма за цел да се занимава с "филология", а и никой не се сеща да поиска езикова експертиза.

В правото обаче е прието при неясни законови формулировки да се търси смисълът им в стенограмите от приемането им, за да може максимално достоверно да се извлече волята на законодателя. Като оставим настрана, че Шесто отделение на ВАС въобще не се занимава с това, тъй като за него категорично няма никакво съмнение, че като водим децата си на ясла ги "настаняваме" там, любопитно е каква наистина е волята на Народното събрание.

Промяната от 2006 г. става факт след събирането в едно на два законопроекта, като никой от тях не визира тази разпоредба. Изразът "на пълна държавна издръжка" отпада в парламентарната комисия по труда и социалната политика без обсъждане, следователно няма как да се твърди, че законодателят е искал да приравни приютите за изоставени деца с нормалните детски градини. Напротив, ако е искал, вероятно е щял да го запише в закона. Освен това съществуват социални домове, които не са на държавна издръжка, и SOS Kinderdorf е пример за това.

И така кашата се забърква. Изводът е, че към днешна дата проблемът може да се реши единствено чрез лингвистичен и правен анализ на разпоредбата и практиката по прилагането й до 2006 г. Двойното тълкуване, което НОИ и ВАС използват в ущърб на майките (иначе закриляни по конституция от държавата), налага спешна поправка и много ясно регламентиране кой и при какви условия има право на обезщетение за дете. Както и дълбоко извинение на държавата към жените, които е изтормозила съвсем съзнателно.

А по въпроса - заслужава ли една майка да взима обезщетение, когато запише детето си на ясла - той, както и казусите трябва ли пенсионерите да се возят почти безплатно в градския транспорт и честно ли е компрометираните съдии да получават до 20 брутни заплати при напускане на системата, е в сферата на политическите решения, закрепени с нормативен акт.

Поради тази причина управляващите са длъжни да ги налагат ясно и еднозначно и съответно да си носят политическата отговорност за тях. Вместо да си позволяват своеволни и удобни само за тях тълкувания.

Искам, Искам! ... и все така заспивам

2010-04-07T14:00:00.005+03:00

Разговор в офиса.
Дъщеричката й е на 9, а синът й - на 4.

- От половин година се опитваме да я убедим, че ако се откаже от Play Station ще й купим лаптоп, но... без никакъв успех.
- Е, нищо, поне като порасне брат й ще го ползва и той.
- Ти пък, той иска Blackberry!

:))))

PS. Заключение: Аз съм динозавър

Равни шансове за мъжете и жените

2010-03-08T10:12:00.000+02:00

Въпреки многото инициативи и усилия, мъжете и жените не винаги тръгват от равни стартови позиции в много области. Така е в професията, в размера на заплатата, в участието в политиката и в постигането на баланса между кариера и семейство. Един от основните приоритети на Европейския Парламент е гарантирането на равни шансове за представителите на двата пола.

Европейският Парламент се фокусира върху няколко основни теми, свързани с равнопоставеността на мъжете и жените. Много е направено през последните 30 години в областта на равните шансове за мъжете и жените : равенство в работата, борба с насилието и дискриминацията. Въпреки това са необходими още усилия в някои области. Жените в Европа продължават да получават средно 17 на сто по-ниско заплащане от мъжете, недостатъчно са представени в политиката, имат трудности да съвместяват професия и семейни задължения.

Източник и повече информация ТУК

Международен ден за правата на жените и за мир

2010-03-07T19:47:00.001+02:00

Историята започва през 1857 г. в Ню Йорк, когато е организиран един от първите протестни митинги на жените, работещи в текстилните фабрики. Те настоявали за равни права с мъжете, намаляване на работното време и подобряване условията на труд.

Отбелязването на 8 март започва като празник на международната солидарност, сила и сплотеност на жените. Началото на съвременния празник е свързано с женските движения за равни права с мъжете и борба против войната и насилието.

Още в древността жената е водила борба за равнопоставеност в обществото. В древна Гърция Лизистрата обявила сексуална стачка на мъжете, за да се сложи край на войната. По време на Френската революция парижките жени излизат по улиците с лозунгите "свобода, равенство, братство".

През 1909 г. Американската социалистическа партия провъзгласила 28 февруари за Национален ден на жената. До 1913 г. американските жени са го отбелязвали на последната неделя от февруари.

През 1910 г. на Втората международна конференция на работещите жени в Копенхаген е взето решение за учредяване на "Ден на жената", който да се отбелязва ежегодно.

В резултат на това решение Международният ден на жената се чества за първи път през 1911 г. в Австрия, Германия, Швейцария и Дания, когато повече от един милион мъже и жени участват в шествия. От 1914 г. отбелязването на празника в различните страни е на датата 8 март.

Този празник се свързва в началото на века с борбата за политическо, икономическо и социално равноправие.

През 1977 г. Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените и за мир.

На 18ти декември 1979г. е приета Общото събрание на ООН Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените. Конвенцията е плод на 30 години работа на Комисията за положението на жените.

Eve Ensler: Embrace your inner girl

2010-01-28T15:18:00.001+02:00

Isabel Allende tells tales of passion

2010-01-28T14:55:00.001+02:00

1 %

2010-01-13T19:43:00.000+02:00

Two tech executives with no food experience and no
marketing budget launch a product called Bacon Salt.
Next, they search for people on social networking sites
who profess a love for bacon, then friend them. Among a
small percentage of those people, enthusiasum begins to
spread about Bacon Salt. What began as a tribe quickly
multiplies into 37,000 fans on Facebook and MySpace.
Months later, the buzz spills over into newspaper articles,
TV interviews and the holy grail of PR, an appearance on
Oprah. Two guys who knew nothing about the food
business and had no marketing budget now had a
certifiable cult hit. Inspired, they create several other
bacon-flavored products. It’s the birth of a brand.
eir success began with a small – very small – group of
self-identified fans of a category. Even if social networks
have millions of members, it will never translate into
millions of buzz-spreaders. e Bacon Salt story illustrates
that it’s usually a small percentage of the tribe within the
larger tribe who spread the word—usually about 1 percent.
ey are the One Percenters.
e One Percenters are not the usual suspects of namebrand
tech bloggers, mommy bloggers and or business
bloggers. e One Percenters are oen hidden in the
crevices of niches, yet they are the roots of word of mouth.
is year, your job is to find them and attract them.

Jackie Huba and Ben McConnell are the authors of the books
Citizen Marketers and Creating Customer Evangelists. ey
blog at Church of the Customer.

Seth Godin, What matters now

C O N N E C T E D

2010-01-13T19:35:00.000+02:00

ere are tens of thousands of businesses making
many millions a year in profits that still haven’t
ever heard of twitter, blogs or facebook. Are they
all wrong? Have they missed out or is the joke
really on us? ey do business through personal
relationships, by delivering great customer service
and it’s working for them. ey’re more successful
than most of those businesses who spend hours
pontificating about how others lose out by missing
social media and the latest wave. And yet they’re
doing business. Great business. Not writing about
it. Doing it.
I’m continually amazed by the number of people
on Twitter and on blogs, and the growth of people
(and brands) on facebook. But I’m also amazed by
how so many of us are spending our time. e echo
chamber we’re building is getting larger and
louder.
More megaphones don’t equal a better dialogue.
We’ve become slaves to our mobile devices and the
glow of our screens. It used to be much more
simple and, somewhere, simple turned into slow.
We walk the streets with our heads down staring
into 3-inch screens while the world whisks by
doing the same. And yet we’re convinced we are
more connected to each other than ever before.
Multi-tasking has become a badge of honor. I want
to know why.
I don’t have all the answers to these questions but I
find myself thinking about them more and more.
In between tweets, blog posts and facebook
updates.
Howard Mann is a speaker, entrepreneur and the author of Your
Business Brickyard.

From Seth Godin, what matters now

Една от най-страшните социални истории

2009-11-18T17:28:00.005+02:00

Разказите...

Blog Action Day 09

2009-10-15T09:51:00.003+03:00

Blog Action Day се отбелязва на 15 октомври вече трета година.
Какъв е смисълът?
Да се предизвика дискусия!

За това днес искам да напиша за малките неща. Защото на големите идеи и приказки всички сме силни. Спъваме се там, където трябва да се направи само едно малко нещо, но да се направи наистина. И оп! ми айде не днееес, ми то това не е толкова страшноо, и какви ли не доводи още тихомълком си даваме, само за да нарушим някакъв измислен комфорт на ежедневните си действия. Най-безумното оправдание, което ми беше препоръчано от една продавачка в аптека беше - е нищо де, тя найлоновата торбичка ще я хвърлите после в жълтата кофа и готово! ??!!@%&*(##!?#@@ !!

Та значи за малките неща:
1. Омръзна ми всички да говорят за торбичките, да участват в ФБ групи срещу ползването им и всеки ден да продължават да си ги взимат. Нищо не се променя, ако си купите платнена торбичка от Пикадили и с нея ходите на пазар - това не е никакъв принос. Да не говорим, че в къщи имате достатъчно здрави пликове и други торби, които да ползвате, вместо да си купувате нова с цел пестене на ресурси!
Абсолютно нищо не пречи на никого, не заема никакво място, не е срамно, не е страшно, не ви прави по-малко готини, АКО си носите 1 или 2 малки найлонови торбички в чантата. Защото винаги, ама винаги през деня ще ви се наложи да ги използвате - сутрин си взимате закуска *ТОРБИЧКА*, на обяд си купувате обяда за офиса *ТОРБИЧКА*, вечер след работа минавате през магазините за някоя блузка, за вечерята, през плод и зеленчука *ТОРБИЧКА* *ТОРБИЧКА* *ТОРБИЧКА*.

2. Подкрепете стъклото, картона, дървото - всяка спестена опаковка е от значение. За всичко, което всеки ден си купувате.

3. Нагласете си монитора да се изключва след 5 мин., не след 1 час.

4. Имате ли наистина нужда от всяка вафла между храненията, от списанието или вестника за 5 мин. и после в коша, (когато същият го има в интернет), от поредната ликвидация на витрините на Теранова, от още хиляди безсмислени консумирания на ненужни неща и преживявания?

Всичко се случва всеки ден, всеки час, с всяко от 3 000 действия, които ежедневно правим. Приносът ни за намаляване на отпечатъка върху климата не е само за онези специални моменти на демострация, планиране и т.н. Той е всеки ден - другото е прах!

В (истинска) билкова аптека

2009-10-08T09:58:00.002+03:00

тоест не в прочутото заведение, но близо до него :)

Отдалече се надушва входа на аптеката - билки, тревички и други добрини от природата.
Изчаквам си реда търпеливо, макар да има 2 аптекарки и две гишета, но тук нещата стават точ в точ, така че не бива да се избързва. През това време се опиянявам от корени, тинктури, алое, розмарин и чемерика, селен и всичко това под формата на извлеци, мазила, сапуни, чайове и какво ли още не. Много беше интересно, препоръчвам повече хора да си прекарват обедната почивка по аптеките, особено билковите. Хем ограмотяващо, хем опияняващо. А после се разбра, че е и дисциплиниращо.

- Я, дайте вие тука вашата рецепта - остър глас ме сепва.
- Ами, по 50гр. от ето тези билки искам, то нали 50 гр. е ето толкова горе-долу - показвам с ръце колко, а отсреща се присвиват лупите в презрение за моето невежество и вдигат само рамене в отговор.
- ... аа значи.. коприваа, ... - почвам да й чета на глас, но тя ми отнема трамвайното билетче, на което съм ги си надраскала.
- Ама какво е това хвъркаво листче, аз къде да си напиша сега грамажа и цените срещу всяко! - силен възмут разлюлява бялата престилка и укорът в лупите става непоносим.
- В какъв смисъл да си пишете, аз нали ви казвам по 50гр. от всяко.... - наистина не разбирам...
- Ами вие нямате ли представа как се изписват билки! Сега аз трябва да ви го преписвам собственоръчно това нещо... уфффф.... - рови за по-голям листи и пише отривисто
- Ама защо е нужно това, вие може би цените си сумирате само с калкулатор, или искате на листа да си ги сумирате - не, аз наистина не разбирам, но ситуацията неудържимо започва да ме забавлява и някаква сила в мен иска да я удължи - Много се извинявам, аз просто не знаех, че редът е такъв.
Оставам още по изумена, че тя преписва на по-голям лист списъка с моите 5 билки и естествено си пише сумите отделно на друго листче, така че както и предполагах цялото преписване беше излишно, но не смея да се обаждам за друго освен за извинение и молби за прошка.
- Така, казвайте сега по-живичко име, дата, за кога да са готови?
- Ами, вие сега нямате ли ги, аз мислех, че в пликчета ще ми си насипете и да си ги взема - почти ми иде да завърша ирзечението с "таквозинката"
- Какви пликчета, пфу, пликчета! Ние ви ги смесваме и толкоз!
- ! Ааа, ми добре, да, както кажете, щом си знаете... - смея ли да гъкна
- Добре, така сега предавам поръчката за изпълнение - тържествено отнася листа зад вратата в една тъмна стаичка и се връща, обвита в още по-тайнствен ореол от аромати. През това време друг клиент, изчакал в благоговение реда си пред тези мистериозни знания и ритуали, опитва да поръча нещо, но бива бърже срязан, че в момента са много заети колегите, изпълняват друга поръчка и да чака.
След около 4 мин. (колкото да отнеме да изсипеш в хартиен плик 5 треви) отивам на гишето за получаване на поръчки - на около 60см. отстояние от това за приемане - и тържествено поемам своя амулет. На него пише с големи букви "Отровно", но аз не ща и да знам и съм готова на един дъх да го изпия, ако ми кажат лупите и толкоз!

Сутрин, във входа, при портиера

2009-10-08T09:21:00.006+03:00

Днес е на смяна нааай-възрастния дядо от тримата, почти не му разбирам като говори и почти не се забелязва като минава наоколо. До него на миндерчето е седнал непознат човек, с онзи незаменим, неподражаем, невъзможно-да-го-сбъркаш look на чужденец, с онази прослувута, простодушна, добродушна усмивка "на всичко съм доволен и вие всички сте много мили хора".

Поздравявам учтиво и докато чакам асансьора те подновяват своята ... комуникация.
- Ааа, вие в Ал Италия, имате нов началник, ааа... ,ъъъ... - вика колкото му гласеца държи дядото-портиер, отчетливо и бавно. (Офисът на Ал Италия е на горния етаж и явно това е завабата от последните дни и новината във входа. Разбира се само портиерите, чистачките и самите Ал Италия знаят тази новина.)

- A, ventisette, vent i s ett e volte ... - му "отговаря" също така бавно, силно и отчетливо италянецът.

Изобщо разбраха се и продължиха да си говорят! :))))

По тротоара на първия учебен ден

2009-09-15T09:17:00.004+03:00

Момченце и баба му, той със щръкнала косица и букет малко по-голям от него, в розов целуфан, а дамата с червено пончо и парфюм. Приближавам ги:
- ... Ми дааа, виж и другите деца по улицата всичките с бабите и дядовците са, родителите днес са на работа и не могат да идват на вашите тържества.
- Да, да! Сега ще видиш, че на момичетата всичките са с майките си и бащите...

* * *

ех, тези момичета!
:)

Tribal Marketing

2009-07-09T12:24:00.001+03:00

За “умния” бизнес ... *

2009-06-25T12:24:00.001+03:00

Публикация в сп. Твоят БИЗНЕС, бр. 64 2009

В момента японското правителство дава 12 000 йени на всеки жител на страната, с идеята те да бъдат похарчени, а не спестени. Целта е хората да бъдат освободени от сковаващите сведения за кризата и да бъдат стимулирани да потребяват повече

Цветелина Стоянова, Зорница Маркова
Маркет линкс

Вече всички са залети от информация за кризата. Но независимо дали са я усетили пряко или не, започват да повтарят твърденията, които чуват по медиите. Налице е интересен феномен -
хората са склонни да се държат по определен начин, само защото това се очаква от тях. Това е “Законът за самосбъдващото се пророчество” на Робърт Мъртън, според което “Ако хората дефинират социални ситуации като реални, те стават реални в своите последствия.”

А дали негативните ефекти на кризата се преекспонират в обществото и какви са нагласите на пазара?

След първото тримесечие на годината търговците превантивно свалиха цените, защото усетиха, че потребителите ще станат ценово по-чувствителни, а конкуренцията - по-голяма. В някои сектори обаче дори понижените цени не са особен стимул за потребителите. В този смисъл намаля търсенето на услуги, които са били с инвестиционно значение или непряко свързани с ежедневните дейности на фирмите. Това може да са и всякакви консултантски услуги, инвестиции в нововъведения, обучения и т.н. От друга страна, консултантските компании за проекти по европейски програми например споделят, че при тях ситуацията е доста стабилна. Това се дължи на факта, че именно сега се повишава търсенето на алтернативни източници
за финансиране.
Сред наскоро формиралата се средна класа у нас се наблюдава все още сравнително активно потребление. Тази група хора последни ще свият търсенето си или ще се преориентират към по-евтини заместители. Те бяха първите носители на консуматорското поведение в България. Като брой обаче те са твърде малко, за да разчита пазарът на тях.
Факт е, че нуждите на клиентите не могат да изчезнат, но има понижение в търсенето на определени стоки и услуги. Общо взето потребителите избират по-евтиния заместител. Така че фирмите, предлагащи различни алтернативни решения в този момент, са по-интересни

Кризата в България идва с няколко месеца закъснение. Според икономистите пикът й ще ни се отрази след второто тримесечие на тази година. Свиването на потреблението е верижен процес. Инфлацията намалява и клони към дефлация - фирмите намаляват цените си в опита да стимулират търсене. Това обаче понижава печалбата за тях, съответно страдат и служителите. А оттук процесът започва отначало, тъй като по-ниските доходи още повече свиват потреблението.
Безспорно губещи са много хората, които ще останат без работа - предимно от секторите на металургията, машиностроенето, някои производства или строителството.

Губещи са бизнесите, които живеят изцяло на кредити, които така или иначе не могат да върнат. Кризата само ще съкрати времето на тяхната агония

В този смисъл можем да кажем, че ще пострадат тези, които са си направили грешно сметките. Познаваме случаи на големи инвестиции, без някой да си беше направил труда да попита потребителя какво иска, какво очаква, има ли намерение да купува и какво. За “умния” бизнес ще има намаление на приходите, но и възможност да се завземе пазарен дял. Губещи са всички, които няма да използват този момент, за да повишат добавената стойност към своите продукти и услуги и да се отличат на пазара. Защото кризата е много силен оздравителен стимул. Тя трябва да бъде мотив за всички да подобрят обслужването си, да положат повече усилия за удовлетворението на клиентите си. А това в крайна сметка ще повиши качеството на услугите, ще научи клиентите да изискват повече и ще бъде мотив да ставаме все по-конкурентоспособни.
От спада в потреблението най-засегнати ще са секторите на имотите, строителството и автомобилите. Голям процент от тези компании не са правили пазарни анализи и сега са неподготвени за този шок. От пазарна гледна точка потребителите ще се откажат от някои стоки за дълготрайна употреба. Кризата ще се отрази и върху всички развлекателни бизнеси.

ИМА три групи стоки и услуги, които крайните потребители смятат да отложат във времето: стоки с дълготрайна употреба, такива, свързани със строителство и ремонт и с развлечение и туризъм

Трябва да отбележим, че при туризма негативната тенденция се дължи и на други фактори. Нашите проучвания показват колко голямо значение имат обслужването, инфраструктурата, транспорта, състоянието на околната среда, изобщо всички компоненти на преживяването “почивка”.
Рекламната индустрия също е засегната, естествено телевизиите най-много, защото са и най-скъпи. Следващите пострадали са пресата и аутдор рекламата. Може би Интернет рекламата ще се задържи на повърхността с най-голям успех, тъй като е по-евтин инструмент. Интернет като медия може да осигури повече експертни мнения и възможност за обсъждане с други клиенти и колеги. Трябва да се има предвид, че не повече от 50% от възрастното поколение на България ползва Интернет. При фирмите не е така - там делът е над 80 на сто.
Някои наши клиенти казват, че са намалили рекламните си бюджети, но не и тези за изследвания. Ние наблюдаваме вече много компании, които разбраха ползата от обратната връзка с консуматора, особено сега, когато търсят нови възможности.

Клиентите от сектора на бързооборотните стоки намалиха цените, без да чакат да падне потреблението. Но бързообортният сектор ще е най-малко засегнат, защото това са стоки от първа необходимост и при тях еластичността е най-малка

Докато покупката на телевизор или цифров фотоапарат са планирани и експертни покупки, които изискват повече проучване.
Що се отнася до луксозните стоки трябва да се спомене, че някои поддържат много стабилно потребление. Защото богатите хора са богати и в криза, и в подем, а сега е добър момент да си купят къща в Англия например.
Бизнесът в България има кратка история и все още недостатъчно ноу-хау. Затова отправяме към всички една съществена ключова дума -
информация. Информация за пазара, за това как се променят нашите клиенти и консуматори, за реалния поглед към конкуренцията, новите тенденции и възможности, затова кои са ключовите индикатори, с които да сверяваме часовника си по време на криза. Това е момент, в който да отворим очите и ушите си широко и да търсим информация за реалното състояние и посока на нашия бизнес. В противен случай рискуваме да действаме в тъмното и да бъдем изхвърлени
от бързо променящата се пазарна ситуация.
Истината е, че до края на годината ще има стагнация за всички ни и това е безспорно. Трябва да снижим критериите си за печалба и за успешност през тази година. Бихме препоръчали компаниите да се въздържат от последващи намаления на заплати и цени.
Нашето послание е, че ако всеки се съсредоточи върху това да върши своята работа по-добре, ще преодолеем кризата много по-лесно.

"Повишаване на прозрачността и отчетността на търговския регистър"

2009-06-10T15:27:00.002+03:00

* Публикация сп. Am Cham Magazine, май 2009

Американската търговска камара в България (AmCham) осъществява проект, озаглавен "Повишаване на прозрачността и отчетността на търговския регистър", финансиран от Фонд България с Балкански тръст за демокрация.
Проектът се изпълнява в партньорство с Българската търговско-промишлена палата, Българска стопанска камара и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
За този проект е направено проучване от независима агенция Маркет Линкс с цел да се установи познаваемостта и удовлетвореността от услугите на новия Търговски регистър. Регистрирани са мненията на 115 представители на бизнеса, ползвали тези услуги както на гише така и онлайн. 66.1% от запитаните са от София, 24.3% от областните градове, останалите 9.6% от малки населени места в страната. Сферата на дейност на фирмите се разпределя като 40% са от сферата на услугите, 20% от производството, 13.9% от търговията.
Резултатите от проучването сочат, че услугите на новия Търговски регистър се характеризират с добра познаваемост от фирмите и близо 90% от запитаните са се възползвали от един или друг тип услуга. Половината от отговорилите са ползвали услугите над 10 пъти от въвеждането на Регистъра в началото на 2008г. Като най-често ползвана услуга на новия Търговски регистър, респондентите са посочили “Пререгистрацията” /87,8%/, следвана от „Обявяването на акт” /72,2%/ (възможни са повече от един отговор). Сравнително равномерно (около 40%) са разпределени предпочитанията на потребителите как да ползват услугите – чрез лично явяване, чрез адвокат, или по електронен път. Чрез пълномощник са избрали да бъдат представени 28.7%. Особено неудобство е създало това, че пълномощникът не може да бъде юрист, а само адвокат.
Повечето проблеми са регистрирани в началото, при въвеждането на новия Търговски регистър. В последствие впечатлението на потребителите е, че тези проблеми са били преодолявани, но бавно. Промяната в правната уредба на регистрацията на търговци бе провъзгласена като стъпка към по-бързо вписване на ЕТ, търговски дружества и кооперации, което да отнема не повече от един ден. На практика обаче анкетираните смятат, че все още стават прекалено много грешки и времето за регистрация се проточва. Това са и основните причини за отказите на подадени заявления – такива откази са получили 40% от запитаните. А всеки отказ, води до повторна такса за потребителите, както и до изпуснати срокове.
Могат да се формират три основни категории проблеми:
 Първо, това са проблеми, свързани с обслужването. Липсват достатъчно компетентност и адекватни консултации, както и съдействие от страна на служителите, приемащи документите. По този начин непълни и неточни документи се приемат, вместо на място да се връщат за корекция. В онлайн средата, респективно, потребителите посочват за нужно системата да отчита за непълни данни и да уведомява ползвателия преди той да е изпратил и платил своето искане. В същото време няма реално работещ механизъм за обратна връзка или помощ чрез консултации. Потребителите споделят мнението, че в повечето случаи тефенонните линии не отговарят или се обаждат некомпетентни лица.
 Втората група проблеми са свързани с електронните услуги на Търговския регистър. Сайта е определян като недобре организиран и с непълна информация, с лоша навигация и неработещи опции, например за търсене. Софтуерни неизправности при електронните заявления понякога дават грешки, сървъра често е претоварен, а това води до губене на време от многократно въвеждане на едни и същи данни. Странно е, че не може да се ползва онлайн информация от другите институции (напр. актуално състояние), което в голяма степен обезсмисля идеята за улеснение чрез ползване на електронни услуги.
 Като трети основен проблем се посочва липсата на коректна, ясна и пълна информация за възможностите на Търговски регистър. Недоволството идва и от факта, че често се случва да липсват изчерпателни указания и инструкции за необходимата документация. От друга страна респондентите посочват, че има много различни документи за попълване, които се дублират по смисъл, според тях.

Размера на разходите за ползващите услугите на Търговския регистър се отчита като нормален за дейността и оборота на фирмите от 41.7%, а като по-скоро за незначителни ги определят 33%. Въпреки това таксите, събирани за вписвания се определят в границите на допустимото от 53.9%, докато като по-скоро като високи ги определят 32.2% от анкетираните. Като начин да се спестят 25% от разходи за такси е възможността да се подават документите онлайн. Макар и с посочените по-горе проблеми при електронните услуги, това е стимул за 56.5% от анкетираните да ползват именно тази опция. Имайки предвид, че 18.3% не са запознати с тази опция е твърде вероятно при по-добра информираност да се повиши ползването на тази услуга. За 25.2% от фирмите в проучването обаче, тази възможност не е никакво предимство. В този смисъл сама по себе си една услуга е предпочитана, само ако е и работеща добре.

Що се отнася до прозрачността на информацията в Търговския регистър, има както съществени предимства, така и недостатъци. От една страна фирмите смятат, че това прави пазара по-предвидим, а бизнеса по-отговорен. Тъй като при сделки това може да гарантира достоверността на участниците и да предотврати риска от некоректна информация. От друга страна огромен брой от анкетираните споделят, че е нередно да бъде достъпна за всеки: личната информация за представляващите фирмата, счетоводните отчети, бланки от пълномощни на фирми и банки, книги на акционерите на публични дружества, списък на присъстващи акционери и подписите им. Така се създава огромна опасност някой да фалшифицира пълномощно и бланка на банка или фирма и да извърши измами в огромни размери. Като възможност да се избегне проблема, бизнесът дава препоръките достъпа до информацията да бъде контролиран и не анонимен. По този начин обмена на данни ще бъде двустранен, тоест и търговецът ще знае от кого и кога са проверявани неговите данни.

Като изчерпателност и пълнота на информацията всички запитани потребители дават положителна оценка. Изтъква се удобството на Регистъра при участието в конкурси за обществени поръчки, тъй като вместо да се вади удостоверение за актуално състояние, възложителите могат да правят онлайн проверки само по ЕИК. Единствените забележки идват от факта, че търсенето в базата-данни се извършва само по ограничен брой критерии и че опцията „История” в действителност не представя информация за историята на съответното обстоятелство.

Цялостната средната оценка за услугите на Търговския регистър е добра с 3.93 пункта по скала от 1-6.

Bravo!

2009-06-01T11:21:00.000+03:00

И кой последно си купи кола? *

2009-05-29T16:43:00.003+03:00

* Публикация в-к Класа Компании, 29 май 2009

Доклад на ООН от 2007 година ни нарежда на 4-то място в света по темп на застаряване на населението - делът на хората над 60 г. у нас е бил 22,9%. В момента средната възраст на световното население е 28 г., но до средата на този век тя ще достигне 38 г. Същевременно от 2000 г. до сега броят на хората в света над 60 г. е нараснал със 100 милиона и в момента е 700 милиона.
За 2008 г броят на хората в трудоспособна възраст в България е с 11 хил. по-малко в сравнение с 2007 г. (НСИ). За 2008 г. трудоспособното население включва общо 4,8 милиона, или едва 63% от цялото население.
Тогава защо маркетолозите постоянно се опитват да привлекат вниманието на свиващия се пазар на 15-34- годишните, а не на разрастващия се на 50+?
Обикновено маркетинг за 50+-годишните включва някакъв тип специфични продукти и услуги за възрастни - специални отстъпки, старчески домове, медицински услуги, подпомагащи физическото състояние средства като слухови апарати. Докато категории продукти като телевизори, коли, компютри и др. се считат извън обхвата на сферите от които това поколение „разбира”, и съответно комуникацията не се насочва към тях. А в същото време реално плащащи за потреблението на 15- до 34-годишните, много често са именно техните родители. По-скъпи продукти и услуги, университетско образование, инвестиции в имоти, пътуване, стартиращ бизнес, коли – почти никога не е по силите на поколението до 30 години. В България грижата за децата и дома е основен приоритет. Единствено семейството като ценност в живота на българите е посочено като много важно от цели 85,1%, а 96,2% смятат, че децата имат нужда от двамата си родители, за да растат щастливи. (Национално представително проучване на „Маркет линкс“.)
Затова тези, които създават маркетинговите материали или рекламни кампании, трябва да си дават сметка, че макар и не потребители на продукта, 50+-годишните ще бъдат вероятно финансовият източник за неговото закупуване. Изследвания на „Маркет линкс“ в България установяват, че близо 70% от инвестицията за покупка или наем на недвижима собственост за младежи до 24 години се плаща от техните родители.
Оказва се, че пазарното въздействието на 50+-годишните се простира далеч повече от обхвата на собственото им потребление.
Определяща ли е все още възрастта за начина на живот? В западния свят сякаш шаблоните от 80-те и 90-те за „празното гнездо” на възрастните хора губят постепенно смисъл. Напротив, още през 2003 г. на семинара на ESOMAR за количествени изследвания бяха представени нови начини за сегментация на клиенти – не по възрастови групи, а по стил на живот. Тези типологии се формират според медийно поведение и реакция към различните марки и се срещат непропорционално през всички възрастови групи. Освен това този метод предоставя много по-богата картина на индивидуалната консумация, отколкото обикновената възрастова сегментация.
От голямото проучване в Англия Understanding the Fifties and Over, проведено от OMD, са изведени някои основни констатациите на 50+-годишните като:

- Аз искам кола, която не е от типа "за стари хора".
- Харесва ми да имам представа за съвременните технологии.
- Искам да знам какво се случва по света.
- Харесва ми да съм в течение с новините за знаменитостите.
- Аз все още се чувствам активно част от обществото.
- Тепърва ще осъществя мечтите си.

В това изследване поколението 50+ са били обособени в общо 7 коренно различни сегментационни подгрупи според стила им на живот, медийното поведение, предпочитанията към марки и реакциите към съвременната реклама.
Разбира се, в България поколението 50+ е далеч в по-малък мащаб платежоспособно в сравнение с Европа, но те носят също подобни ценности. Според проучване на „Маркет линкс“ 55% от тази група хора определят като особено важна ценност в живота си приятелите, а 56,5% - свободното си време. Като особено важни за прекарване на свободното си време се посочват: срещите с приятни хора – 51,9%, почивката – 49,4%, да правят нещата, по начин както те искат – 49,6%, да научават нещо ново – 47,6%. (Национално представително проучване на „Маркет линкс“.)
Оказва се, че това поколение има някои основни предимства като пазарен сегмент: значително повече финансови средства, много повече свободно време и нагласа да се наслаждава активно на живота си.
Има и исторически причини за това – преди 10 и повече години пенсиите се образуваха по много „по-щедър” начин не само у нас. Бъдещите пенсионери в близките 5 -10 години ще трябва да отделят повече от своя приход сега и пак ще достигнат по ниска ставка за пенсия. Друга причина е оценката на недвижимата собственост – ако тя е закупена преди около 40-50 години, сега цената е може би 6 пъти по-висока. И собствениците са именно 50+ поколението. Освен това те често са наследили тази собственост от своите родители, сегашните 70+, а не са я купували сами. За разлика обаче от своите родители днешните 50+ имат друга представа как да прекарат старините си. В Англия вече социолозите регистрират явлението SKI (Spending the kids' Inheritance) – харчене наследството на децата. В България делът на хората, действително притежаващи жилището, в което живеят, е над 90 %, както и този на хората, наследили го от родителите си - проучване на „Маркет линкс“.
И все пак, ако решат да продадат някаква недвижима собственост, българските родители са с нагласата да подсигурят с това по-добри условия за живота на своите деца. Грижата за децата съпътства българските родители през целия им живот – 78% посочват, че отговорност на родителите е да правят най-доброто за своите деца, дори с това да жертват своето благосъстояние. (Национално представително проучване на „Маркет линкс“.)
В доста по-редки случаи в сравнение със Западна Европа ликвидните средства от такава продажба ще бъдат инвестирани в подобрение лично на техния начин на живот, пътувания или друга покупка за тях самите. Така че още по-вероятно е именно у нас финансиращи покупките на поколението 15-30 да са забравените от рекламодатели и маркетолози 50+.
Нагласите на рекламодателите и техните агенции продължават да остават в миналото - въпросът е защо? Някои може да отбележат, че в голямата си част работещите в рекламни агенции са под 30г., с малко компетенции за това, което се случва извън техния стил на живот. А може би по-скоро липсва информираност от проучвания със сериозни данни и това води до непознаване същността на потребителското поведение в тази група 50+. Но не е ли именно потребителското поведение и стилът на живот, което рекламните агенции трябва да проучват най-много?
През 2007 г. рекламните и ПР кампании на Dove предизвикаха концепцията на рекламната индустрия, като използваха модели от всички възрасти, форми и размери. Бяха оригинални и, изглежда, сработиха добре.

Няколко съвета за комуникационните канали на маркетолозите към поколението 50+:

1. Бъдете позитивни
Всяко съобщение, адресирано до хората над 50-те години, не трябва да им напомня за техните проблеми. Те са добре запознати с тях. Фокусирайте върху други неща. Те харесват живота, искат да му се радват и силно го ценят, особено сега. Ако пък вашата реклама може и да ги разсмее, тя е по-вероятно да бъде успешна сред тях.

2. Изберете начин на изразяване, който е по средата между реклама и информация. Потребителят над 50 е много по-предпазлив към аргументите на рекламата, отколкото младият консуматор. Тази група хора често гледа телевизионни реклами, за да се наслади просто на стила или закачката в тях. Но що се отнася до покупка, потребителят 50+ е предпазлив, дори подозрителен. Обикновено той ще се нуждае от повече информация, преди да вземе решение.

3. Включете известни личности от тяхното поколение във вашата реклама Всяко поколение има своите герои. Но героите на това поколение са вече сякаш позабравени от всички, а ето че точно вие се сещате за тях. Тази техника винаги впечатлява и прави запомнящи се тези послания.
Интересно е да видим кога и у нас ще има разлика в начина, по който маркетолозите таргетират поколението над 50 години. Всъщност много бизнес възможности постоянно остават скрит, заради предразсъдъци от миналото. В днешния свят и 50-годишните не са това, което бяха.

Малки зелени човечета *

2009-05-25T14:37:00.003+03:00

* Публикация в Капитал Общество, бр. 20, 22 май 2009

Или Generation Y. Така наричат социолозите поколението на родените между 1977 и
1998 година. В Западния свят тези млади хора носят различни характеристики и
ценности във своето поведение спрямо предходните поколения. Освен, че са
технологични магьосници, с разнообразни познания и интереси, с нови и гъвкави
подходи, на тях все повече им пука за околната среда. Те имат по-големи изисквания
към начина си на живот, имат и по-голям избор. Те са вашите клиенти, партньори,
колеги, мениджъри или служители.
Искате да ги спечелите на ваша страна? Да работят за вас, да купуват вашите продукти
и да ползват вашите услуги? Много искате просто да ви харесват?

Ето какво искат те:
1. Бързи комуникации и лесен достъп до информация.
И истината.

Те вече знаят.
Откъде идват евтините стоки, колко наистина струват и кой плаща цената. И ако този
модел не им харесва, ще намерят начин да го бойкотират. Ако днес не могат да си
позволят цената, утре ще могат. Междувременно ще си отмъстят като отказват
промоционалните тестери, найлоновите торбички, безбройните опаковки и на висок
глас ще обясняват защо. Според изследването на Experience Inc проведено измежду
2774 студенти и наскоро завършили американци от цялата страна през 2008, 78%
заявяват, че са запознати с последиците от добива на изкопаеми горива за околната
среда , 80% от тях биха предпочели позиция в компания, която развива активна зелена
политика. Така че, те ще тържествуват в силата си да познават тайните ви за бързо
забогатяване. И няма да искат да е на техен гръб. Знаят кои компании не са изпрали
мръсните си ризи, както и кои са. И дали прахът за пране е съдържал фосфати или не.
Не ги лъжете. Защото мрежата им за комуникации е такава, че само за 2 дни ще сте
разобличени на 3 континента. Всяко четвърто домакинство в България е имало достъп
до интернет през 2008 година, като най-активни са поколението между 16 и 34 години
(НСИ)Те четат етикетите на стоките и знаят кое “Е” какво означава. Или най-малкото
първо ще разберат, а после евентуално ще си го купят. Питат ви кое, къде и как е
произведено, питат и “Защо?” За тях вече има и други аргументи за печелившо
производство - социалните каузи, справедливото заплащане, екологичната
отговорност.
Това трябва да са и вашите нови аргументи за техните решения за покупка. За пример е
шокиращото и отровено 20 минутно филмче The Story of Stuff (Историята на нещата),
отвеждащо ни в тъмната страна на световния модел на производство и консумация. The
Story of Stuff разкрива връзките между огромния брой екологични и социални
проблеми в нашите общества, и апелира към осъзнаването им с цел създаване на по-
устойчив и справедлив свят. От както The Story of Stuff стартира онлайн на 4 декември
2007, е бил изгледан от повече от 5.5 милиони души в над 224 страни по територията на
целия свят.
За това не бива да се чудим, че Generation Y гласуват с портфейла си. Всеки ден
поощряват или наказват безмилостно, и бизнесът трябва да се съобрази с това, когато
иска да ги съблазни. Проучване на над 7500 потребители в 17 страни в Северна
Америка, Европа и Азия заявява, че 64% от анкетираните заявяват, че са склонни да
плащат по-висока цена - около 11% над средната за даден продукт или услуга, ако за
производството им са отделени по-малко парникови газови емисии. В допълнение, 41%
заявяват, че редовно купуват продукти, съдържащи рециклирани материали. (“Two Created Thirds Of People Will Pay Premium For Green Products,” Environmental Leader citing an Accenture study, Oct. 18, 2007).

Но как да им вярваме? Често се чува като въпрос у нас и не е учудващо. Според
Национално представително проучване на Маркет Линкс, като цяло много силно е
разколебано доверието в повечето институции. Измежду обществено значимите такива
като църква, образование, преса, полиция, парламент, системата за здравна и социална
сигурност, съдебната система и търговските организации няма нито една, която да не
събира най-висок процент в отговора, че й нямат доверие! Подобно е положението и
при активността в граждански инициативи от типа защита на човешките права,
доброволчески здравни организации, такива подпомагащи културната активност,
младежки организации. Повече от 94% от населението заявяват, че не са част и не
работят доброволно към такива сдружения.

Въпреки това що се отнася до нагласи и ценности към околната среда, у нас единствено
поколението Y следват световните тенденции, и показват значително по-висока
активност спрямо другите възрастови групи. 58% от анкетираните Gen Y декларират,
че биха отделяли от дохода си за екологични инициативи, 54.2% смятат, че човешката
намеса в природата води до гибелни последици, а 57.1% са съгласни, че ако нещата
продължават така, ще последва катастрофа. (Национално представително проучване на
Маркет Линкс).

2. По-добър баланс между работно и свободно време.

Защото дейностите, с които са заети в свободното си време са еднакво важни за това
поколение, така както е работата им. Тези дейности все повече ги определят като тип
хора. Не случайно имат повече и по-разнообразни хобита. Често те са и с някаква
обществена значимост, а не рядко и екологично отговорни.
Gen Y членуват в организации за различни еко-активности - засаждат дръвчета, грижат
се за зелените площи в градовете, за изоставени животни, пропагандират справедливата
търговия и Fair Trade, градинарстват, прекарват все повече от свободното си време сред
природата и искат тя да остане тиха, и непокътната. Около 48% от българските
младежи не са съгласни с твърдението, че природата е достатъчно силна да се
възстанови от индустриалните последиците. (Национално представително проучване на
Маркет Линкс).

Обичат да пътуват и по-надалече, и да срещат различните култури. Но внимават да го
правят без голям отпечатък от гориво, без излишен лукс, толерират все повече
семейния, персонифицирания туристически бизнес, предпочитат тихите места, където
природата е уважавана, а не експлоатирана.
На тях първи започна да им тежи на съвестта екзотична ваканция, организирана на
нищожна цена, зад която се крие експлоатация на човешкия труд и разхищение на
ресурси.

3. Не се страхуват от промяната и са готови на нея докато изискванията им не
са удовлетворени.

Хората имат нужда от кауза. В професионалния и личния си живот искат да вярват в
нещо добро и да се борят за него. Това ги кара да се чувстват пълноценни, значими,
реализирани. 81% от анкетираните според Experience Inc казват, че е важно за тях да
работят в по-„зелена” и осъзната за климатичните проблеми компания, а 79% - че биха
били по-склонни да приемат офертата за работа или стаж на зелена компанията спрямо
която и да е друга, предлагаща същите условия.
Не ги разочаровайте със старите модели на управление и ценности, свързани с парична
печалба с цената на всичко. Това няма да бъде техният модел и без скрупули още утре ще затръшнат вратата и ще отидат при вашия конкурент. Да бъдат част от финансово
успешен бизнес вече не е достатъчно за това поколение. Този бизнес трябва да ги кара
да се гордеят, че спомагат успеха му не само на борсата, но и да подкрепя техните
лични каузи. Новите каузи са свързани с честните отношения към служителите и
външния свят, с предприемачество, което не вреди на околната среда или на човешкото
здраве, не унижава труда и му заплаща справедливо, не разрушава, а създава - 84% от
анкетираните младежи в Америка са загрижени активно за настоящата климатична
криза.

Generation Y не искат да се чувстват виновни за подутите коремчета на африканските
деца, за изсечените гори в Амазония, за пресъхналите реки, посивелите рифове,
загиващите животински видове. Появи се и друга голяма и силна мотивация за работа
освен парите - чувството за единна отговорност към случващото се по света с хората и
с планетата. 47.6% от младите хора в България не са съгласни, че хората имат право да
доминират над природните процеси (Национално представително проучване на Маркет
Линкс).
Подкрепяйте и искрено вярвайте в Зеленото движение на своите служители.
Удовлетвореността от работата им, с което и вашите акции ще растат едновременно.

Искаш парите ми, позволи ми поне да ти ги дам

2009-05-20T14:57:00.011+03:00

Днес започва панаира на книгата в НДК.
"Над 70 български издателства ще представят своите книги на традиционния Пролетен базар на книгата в НДК. Панаирът ще продължи до 24 май включително и е под мотото "Купувайте книги като европейци". Книгите ще се продават с 20% отстъпка като особен вид протест срещу несъгласието с 20-процентната ставка на ДДС върху книгите в България. Входната такса ще бъде 1 лв., а за ученици, студенти и пенсионери входът ще е свободен."

Има един много прост начин хората да ви дадат парите си - просто им позволете да го направят! Не е лошо да минете по следните стъпки: създайте нещо интересно, предложете го на добра цена и после помислете за всички варианти, през които вашите клиенти ще изминат пътя на AIDA (Attention, Intention, Desire, Action). И в това последното се крие не малка част от работата. Повечето хора смятат, че е най-трудно да се измисли продукта, да се популяризира, да се привлекат заинтересованите. И в момента, в който това се е случило, изведнъж сякаш всичко замръзва. Вцепенява се целият процес и ... чакаме. Какво чакаме? Защо мислим, че потребителят трябва да бъде оставен сам да извърви и последните крачки? Защо мислим, че един път дошъл пред щанда, ние сме приключили и оттук нататък всичко е Божа работа?

Отидох днес на панаира на Книгата. Знаех, че ще си харесам все нещо със сигурност и бях подготвила някаква сума пари. Да, обаче парите ми свършиха, а аз исках да си взема книги поне за още толкова. И ето какво се случва - за да намеря още кеш трябва да отида до банкомат извън залата и по този начин входния ми билет изгаря. В резултат аз просто си тръгнах и така и не си купих още неща. Ами просто е, да бяха помислили още съвсем малко. Никое издателство от всичките 70 не беше обявило, че има ПОС терминал и приема плащане с банкови карти.

Не е достатъчно да докараш клиентите. Трябва да прецениш всички възможни ситуации, в които ще изпаднат веднъж попаднали там и да ги улесниш максимално. Трябва да си проиграеш всички варианти и да се поставиш на тяхно място. Да прецениш таргета си - естестевно, ако смяташ, че като цяло всеки посетител ще похарчи макс 10лв. за цялото изложение, не си струва да поставиш ПОС. Ако обаче на събитието съвсем реално могат да бъдат хора, готови да похарчат средно поне 50лв. като цяло, реалността е съвсем различна. И редно е да улесниш именно тези последните.

И още нещо. Бързащите, работещи хора, тези които правят по-големите сметки, нямат време. Често те вършат нещата в ежедневието си по строг график. Посещението на базара на книгата може би е именно част от него. Много е вероятно клиентите да търсеха точно определена книга, идвайки на панаира. Щеше да е изключително улеснение да има електронен каталог - заглавие на книга, автор и кое издателство, на кой щанд я продава. Така се пести много време, вниманието не са разконцентрира, хората не забравят за какво са тръгнали, виждайки още хиляди корици... и накрая завършващи без да са си взели намисленото, защото просто няма време за безкрайни обиколки.

Приятно ми е Манолов, Стивън Манолов.

2009-05-19T17:29:00.012+03:00

Претъпкан трамвай посред лято, идващ от Женския пазар. Благоухание на пресен лук се смесва с парфюм тип "Натюр". Гневът вече е достигнал ярко червената гама в лицето и допълнително се усилва в задръстването, щото и лекият полъх там е застинал. Разбира се да отворим по-широко прозореца и дума не ще да става, тъй като сами разбирате и без да ви обяснявам, че това ще доведе до тежки телесни повреди, схващания, неврози и невралгии, вцепененост, инвалидност, пневмония и прочее други подобни беди на увити в шалове и шапки достопочтени дами. И този сюблимен момент е просто и д е а л е н за няколко хлапета да започнат гоненица, прескачайки пипера в торбите на споменатите дами и тъпчейки домати наред. И тогава, невярващо в моите уши, се разнася повикът на гневна орлица към своето орле: "Никълс, ела веднага! Никълъс, да не повтарям, Никълъс!"

***
Вечер, мирис на цветя, тераса, бира, шопска, фонтанче, столове, сервитьори.... Класически първи летни трепети на задъхания столичен пейзаж. Децата пърхат наоколо, отвреме на време писък - обелено коляно, после "Сляпа баба" - сълзи на гняв и и зов за справедливост. Удивително е как са способни в един миг кротко да си ровичкат в локвичката, в следващия да са на другия край, висящи от едно дърво. Но тази способност на децата да изненадват с неочаквани решения родителите си, не се посреща много охотно и обикновено завършва с втурване към веселата дружинка и после звучно "Пля-я-я ссссс" И така по време на един такъв спасителен галоп към своето отроче, покрай ушите ми отново прозвуча по странен начин: "Едуарденце, маме, къде си се провиснал, бре! Едуарде, слизай от там веднага!"

Еми, .... какво да кажа ... едно време в началото на деветдесетте у нас се появиха първите латино сериали. Тогава всички циганета на село си кръщаваха децата Касандра, Освалдо, Анабела, Пауло. После дойдоха и американските сапунки и се заредиха едни Керълайн, Памела, Айвън, Джордж... Тогава ни беше смешно, сега незнам гордо ли да ни стане, мъчно ли ... :)

We own magenta!

2009-05-13T08:13:00.011+03:00

Вчера разбрах, че немската комкания T Mobile са запазили цвета magenta и никой друг няма право да го използва за своя реклама или брандинг.

Другата единствена компания в света, позволила си да направи подобно нещо е Milka, запазвайки лилавия цвят.

Имам предложение. Да запазим тогава всички останали цветове. Тогава Milka например ще бъдат принудени да ползват за фон, лого, текст само своето си лилаво. Много ще е готино, няма що. Едно празно лилаво каре.

Наистина ли нашият откачен свят позволява това? Наистина ли някой си е въобразил, че може да ПРИТЕЖАВА цветовете? Ами ако утре някой производител на булчински рокли реши да "притежава" белия цвят?

Ами ако друг реши, че ще притежава небето, въздуха, водата и светлината?

Какво ще стане, ако всички започнем да си "запазваме" частици от света около нас... Да оградим с телена ограда малките си късчета собственост. Накрая всеки ще стои в собствения си затвор и гордо ще го притежава... Побъркан, безумен свят.

Плаша се. Ужасно се плаша...

www.freemagenta.nl

The Brand Gap

2009-02-12T10:14:00.002+02:00

The Brand Gap

View more presentations from coolstuff. (tags: design brand)

Do schools kill creativity?

2009-01-29T11:38:00.003+02:00

Sir Ken Robinson makes an entertaining and profoundly moving case for creating an education system that nurtures (rather than undermines) creativity.

TEDTalks is a daily video podcast of the best talks and performances from the TED Conference, where the world's leading thinkers and doers are invited to give the talk of their lives in 18 minutes -- including speakers such as Jill Bolte Taylor, Sir Ken Robinson, Hans Rosling, Al Gore and Arthur Benjamin. TED stands for Technology, Entertainment, and Design, and TEDTalks cover these topics as well as science, business, politics and the arts.

За голямата (дез)ориентация на бележките и хората

2009-01-24T10:21:00.020+02:00

Преди няколко години правех маркетинга на новооткрит частен комплекс за медицински услуги. Една от характеристиките на комуникационната ни политика беше да няма абсолютно никъде "упътващи" и "поясняващи" бележки, писани на ръка или ПС, разлепени по стени, врати и прозорци. Вместо това имахме табели в единен стил, цвят, форма, материал и шрифт. До края не можех да разбера устрема на персонала непрестанно да лепи, стърже и "упътва" самодейно. Това налагаше ежедневните ми турове из сградата с цел премахване на тези красоти. Оказа се, че можело. Хората се ориентираха прекрасно по 2-3 табели, но поставени по правилния начин. Освен това, веднъж възприели стила на упътващата табела, търсеха точно същия, за да се ориентират отново.
Физиологична особеност е, че човешкото съзнание има нужда от един тип послания, за да възприема лесно и бързо дадено нещо. Това е отдавна известен факт на рекламните и комуникационни специалисти, както и на програмистите между впрочем. Нещо повече, това е отдавна прилагано не само в бизнеса, но и на обществените места в западните страни - например линиите за градски транспорт, всяка със своя цвят на карти, табели, спирки и описания.

Преди няколко дни бях в НАП и в съда. Картинката беше отчайваща и нещо от типа:

Хората бяха добили рядко глуповат вид, щураха се насам-натам с номерче в ръка, други, с повечко време, извършваха литературно четене на тапетите по стените. Самата аз, привързана към писаното слово от годините с обемни книжки и имаща вътрешен рефлекс да изчитам всичко педантично, изпървом посегнах към туй изкушение. И пред мен се разкриха нови светове...
- 16 еднакви образеца, един до друг, как се попълва нареждане за банков превод;
- 10 еднакви образеца на данъчната декларация на Иван Георгиев Петров;
- 12 еднакви извлечения от закона, че след 3 неплатени вноски ти спират здравното осигуряване;
а в съда:
- 9 бележки за необходимите документи за свидетелство за съдимост, поставени в най-разнообразни краища на залата, включително и тези, до които не можеш да стигнеш;
- 2-3 различни начина на наименование на тези документи;
И никъде, ама никъде не е описан реда, по който документите да се взимат, защото след всяка следваща опашка разбираш, че първо е трябвало да попълниш ей онзи формуляр, а преди него там един друг.
В съда всичко започва от самото посрещане. Там входа и изхода са една и съща тясна врата, но за това пък надлъж е опъната верига, да не вземат нещо да се омешат влизащите и излизащите в престъпни дела. Посреща те строга полицайка, обкръжена от разлепени бележки, дори върху скенера за оръжие, да си показвате личната карта и да си сложите чадъра от ляво ТУК! Един човечец стриктно изпълни това указание и отнесе полувъоръжено конско:
- Какво става там, ей, какво оставихте там вие!!
- Амиии, аз чадъра, нали така пише...
- Абе, то пише, ама не се оставя там, я тука да ви виждам!

В резултат на тези вече "институционализирани правила", хората в България според мен са развили уникален рефлекс за ориентация в тази обстановка.
Още с влизането в дадено пространство мигом се разпознават новаците и онези, които с леко отегчен, но доволно знаещ вече вид, чакат по отдавна. Инстинктът ни насочва именно към последните. А те само дебнат за новото зайче и с нескрито задоволство заразправят своята история на ходене по мъките:
"Аз съм тука от 7:30 сутринта, пък си бях забравила акта за раждане, та до нас и обратно, после ме върнаха за 3 копия да му направя, обаче аз се изхитрих и си направих 3 и на личната карта, направете си и вие, нищо, че не искат, ей от там си взимате един формуляр да попълните, после на онова гише в дъното да ви ударят печат.... " И всичката тая наслада само в отговор на моя въпрос: "Днеска нали е 23ти?" Вече във всичко започва да се съмнява човек в пространството на пълната дезорганизация и дезориентация - кога съм роден, коя дата е днес, това ЕГН-то ли ми беше дето написах или номера на ЛК?...
Но изтърпяваш учтиво тирадата и се втурваш да изпълниш добронамерените заръки.

Дето се казва, нали обединени в общото нещастие сме всички...

"Вечно недоволният гражданин"

2009-01-18T10:43:00.004+02:00

Тъй като аз дълго някак не намерих думи да кажа всичко това, просто публикувам линк към този, който го е направил по най-добрия начин според мен - Христо Радичев в блога си.

Добавям и краткото тъжно на Юлиян Попов...

Базара на Движението на Българските Майки

2008-12-16T09:54:00.006+02:00

Темата за благотворителността, която се събужда само по Коледа, у иначе свръх чувствителните хорски сърца що се отнася до напимер модните тенденции, е толкова досадна, че няма да я задълбавам сега. Но ми се иска да споделя няколко неща за Коледния базар на ДБМ (Движението на Българските Майки) в Мола на Стамболийски.
Яд ме хвана, ама много.
Искаше ми се тази инициатива да е по-добре отработена, за да е и по-печеливша. Защото дали ни харесва или не, в нашия свят всеки, който иска да се продаде, трябва да се постави на пазарен принцип. Включително и благородните каузи.

3 неща - комуникация, доверие и самите продукти на щанда.
Кой ще обиколи целия изнервен Мол, за да открие най-накрая къде сме се скрили? Това послание трябваше да крещи от входа още. На кого разчитаме - на сляп за другите изкушения, ентусиаст-шопинг-манияк, който не пропуска и последното кътче из обиколкато си на Мола? Достатъчни ли са редовните организатори и приближени, които непременно знаят къде сме и ще дойдат да си купят нещо?

Защо нямаше касови бележки или друг отчетен документ? Колко хора от масата, които например не познават дейността на ДБМ, ще имат изконното доверие къде отвиат парите им? Пък дори и да я познават? Защо нямаше ясно послание за пътя, по който прозрачно могат да се проследят парите? Ей така, само заради принципа трябва да го има. Да излъчваме послание за откритост, прозрачност, чест(ност). Да напрваим хората горди, че са станали част от каузата.
Бързам да кажа - базмълвната натикана брощура НЕ Е начина за силна комуникация и изграждане на доверие. Исках да видя лица, които да застанат с достойнство и да говорят на хората. И чак за финал да подадат брошурата си. Само с добрите тихи очи на продавачите, желание и мотивация за покупка трудно ще се събудят.
И самите продукти...
Чувах хора да си казват: "Абе, взе ми го, пък ще го хвърлим." И на мен ми минаваше подобна мисъл. Тъжно ми стана. Но такъв е пазара и ще трябва да му играем по правилата. А именно - да направим неща, които поне малко да се красиви, потребни, използваеми за нещо. Да бъдат поне малко желани за притежание или подарък. Не, грешка! Да бъдат много красиви и много желани! Само на 5 метра по-надолу имаше щанд отрупан с китайски пласмасови боклуци, но претъпкан с купувачи...
Мислех си, добре, вместо повечето от тези вещи, нека има просто красиви хартиени ваучери, на които кратко, но достоверно и проверимо да е представена организацията. И да "продават" нещо от сорта:
......лв. Вие подарихте храната за 2 дни на 10 деца от.....
......лв. Вие подарихте 4 чифта топли обувки за...... от....
Това вече би ми звучало като желана покупка и желан подарък. Подобна иницатива също работи в Лондон успешно от няколко години.
Защото иначе на какво разчитаме - на тези, които ни познават и само заради това ще ни имат доверие. На тези, които ще купят наред само и единствено за идеята и после ще изпразнят торбата в кофата. Но ТЕЗИ са прекалено малко. Те не стигат. Ами чужденците? Тях как точно ще привлечем с горните неща, на които разчитаме?

И накрая - не е въпросът само в този щанд. Но трябва да разберем, че на война като на война. На пазара за идеи и благотворителност - като на пазар! Това е.

Ти си ми шеф, а аз съм ти клиент

2008-12-12T10:53:00.001+02:00

Или за разпознаването на служителите като клиенти.

Това е въпрос на разбиране и начин на комуникация. Най-напред трябва да е налично вътрешно усещане, че такъв подход изобщо е необходим. Чак сега се разработва и дава гласност на идеята за работодателят като марка. Сякаш фирмите са все още прекалено силно фокусирани извън себе си. Решаващи да поведението им се оказват предимно факторите от външната среда. Жалко, че постоянен измерител за успех остават видните и краткосрочни приливи на парични потоци.

А всъщност дали дадена инициатива ще проработи навън, зависи в огромна степен как сработва вътре. Каквито и да било концепции и идеи да иска да наложи в обществото за себе си дадена организация, първата стъпка е да бъдат успешно продадени на самите вътрешни клиенти. Тоест тези разбирания да станат вътрешно присъщи за хората, те да повярват в тях и накрая да се гордеят с тях. Ако това не се случи, няма да го направят и клиентите навън. Защото именно същите хора трябва да изнесат посланието във външния свят и да бъдат негови предвестници и будители. Никой не може да продава неща, в които не вярва, от които е разочарован или се чувства излъган. Човек излъчва своето недоволство. Никой служител няма да бъде убедителен, ако сам не би желал и употребявал предлаганото. Не е въпросът дори само в самите продукт или услуга, а в отношението и впечатлението от цялостния процес в една връзка доставчик-клиент. Дори да се доставя и потребява просто една идея. Качеството се измерва на много нива. И в концепцията за продаването водещата линия е двупосочна – навън и навътре. Нека да го кажем както Larry Hochman: „…Трябва да престанем да искаме от клиентите да бъдат лоялни към нас и да започнем да бъдем ние лоялни към тях…” И какво, ако това са именно нашите служители?..

Да поиграем на развален телефон ІІІ

2008-11-25T14:22:00.004+02:00

Към част ІІ

Случка трета:

Отговаряш на обява за дадена позиция, започват срещи - интервюта, че едно, че второ. Уверяват те, че това е твоето място за този момент и съвпада с плановете ти за развитие в дадената сфера. Стигаш до финала и ура! ти си избраният кандидат. Ето договора е за подпис и хоп! изненада - "ама то защото точно така написана позицията не можем да я сложим и за това друго название, но то същото де, същото, ето и в длъжностната характеристика пише...". Подписваш ти и хайде хопа-тропа времето си минава, ти си натоварен като магаре, идват новобранци заемат позиции, заплати, ти си си пак в онова "ама защото такова". И времето изтече, нарамваш си торбата, получаваш документите за сбогом и какво да видиш - нова изненадка - трета позиция, коренно различна от онези първи уговорки, от дори подписаното слово, но каква е разликата само със действителността - чакай ти да видиш!

Еххх, работодателюююю, работодателююю .....

Да поиграем на развален телефон ІІ

2008-11-22T15:01:00.001+02:00

Към част І

Случка 2ра:
С цел представяне на нова и престижна услуга се подготвя маркетингова кампания. Организират се събития, презентации, директни и индиректни контакти с таргетираната група. Първите заинтересовани вече се обаждат за конкретни оферти. Започва прехвърлянето им от човек на човек, от телефон на телефон, даване на разнопосочна информация, без накрая да им се даде конкретно и ясно предложение. Оказва се, че самите извършители на услугата, и съответно първи лица за контакт, са незапозната детайлно с нейната същност и специфики. Идва удивлението на мениджмънта, тъй като информация за проекта е била предоставяна многократно и от достатъчно дълго време. В крайна сметка първите потенциални клиенти са разочаровани от неадекватно посрещане, и услугата не тръгва.

Какво се случва:
Изпълнителите са били известени, но не и поканени да вземат някакво участие в обсъждането на проекта, не са провокирани да дадат мнения или препоръки. В резултат тази предстояща дейност им е била чужда, възприемали са я като наложена отвън, несвойствена или неприсъща за тях. Техният личен интерес по никакъв начин не бива обвързан с нея.

Питам се…
Когато мениджмънта пропусне да съобщи за новата си страхотна идея на своя персонал, какво се случва и кой е виновен за последиците?
Можем ли да очакваме, че някой ще се ентусиазира с ново задължение, само защото ние мислим, че е вдъхновяващо?

Извод:
Колкото и гениални идеи да бъдат замислени, успехът или провалът на тяхната реализация зависи от хората. Нужно е идеята не просто да бъде съобщена, а комуникирана по правилен начин. Защото сама по себе си не е достатъчна, за да запретнат всички ръкави. Ключов момент е да се избере и задвижи подход, който да мотивира и вътрешно заинтересува лицата изпълнители и лицата за контакт. Да ги направи съпричастни в смисъла на съ-зидатели, на съ-творци. Тогава и само тогава реализацията на този проект ще бъде разпозната като собствена реализация. И борбата за неговия успех ще е приемана като борба за личния успех, а не за чуждата печалба.

Да поиграем на развален телефон

2008-11-21T12:08:00.004+02:00

Или когато комуникацията се счупи

Понякога може дори да бъде забавно, най-често ако действието се развива на детската площадка. В условията на една организация обаче, подобни случки на са за смях, ами направо за сълзи.

Какво се случва точно?

Комуникационните потоци текат непрестанно, във всички посоки, явни или скрити. Има послания, които стигат до този за когото са насочени, такива които стигат (и) до други, които не стигат до никъде, или които стигат до всякъде, но какво от това? Безспорно е също, че някои послания са по-значими за добруването на организацията от други, но как се определя кои точно са те? Това непременно тези ли са, които отправя мениджмънта към служителите си, или може да е обратното? И това определяне не е ли често субективно решено, вследствие изначалната власт на раздаващите заповеди? При всички случаи, когато се опарим си вадим изводите, че и двете страни трябва да се слушат и разбират, дори да не им харесва това, което ще чуят.

Случка 1:

В продължение на 1 месец се подготвя (с пари, време, усилия - всичко както си му е редът) маркетингова кампания за популяризиране на нова услуга. Целта е запознаване с нея, събуждане на интерес и съответно положителна оценка от потенциалния клиент и за финал потребление. Целта е също повторение на потреблението, разпространение тип viral marketing чрез изграждане на доверие, респект към името и професионализма на извършващия услугата, дълготрайно насочване на вниманието към него - главното действащо лице Х . В момента, в който кампанията приключва идва ред веднага да се берат плодовете от нея, въпросното лице най-непринудено иска отпуска от 20 работни дни за лични, неспешни нужди, и такава му бива разрешена. !?!!??!

Резултатът:

Големият първоначален прилив клиенти започва да пристига и …. безславно бива отпращан ден след ден с червене, мънкане и т.н. И така докато след 1 месец, когато лицето Х доволно се завръща, няма никакви желаещи да се запознаят с него, нито да потребяват услугата и ние сме отново в изходна позиция.

Питам се….

Мениджмънтът ли не обясни ясно какво иска?

Лицето Х ли не желаеше да участва и също не го обясни ясно?

И ако едната или другата страна се разбраха, защо не се проумяха?

А може би и на 2те страни не им пукаше дали ще се получи или не?

Какъв е тогава стимулът за работа на тези хора?

Питам се…

to be continued... and in the meantime please feel free to share your stories too

Кои грешки биха простили клиентите?

2008-11-05T12:09:00.002+02:00

Следният казус:
Аз съм Петя и съм фен на марката Yves Rocher.
Защо съм се определила като фен? Ами защото се стремят да намалят отпечатъка си върху околната среда, участват в благотворителни акции, подкрепят “Справедливото заплащане” … и т.н.
И аз като верен клиент, лоялен така да се каже, си купувам редовно техните продукти с надеждата, че така видиш ли, и аз съм допринесла нещо за добруването на човечеството. Освен това, разбира се, съм доволна от качеството им. Участвам в разните му томболи, попълвам талончета, давам си имейла, имам клиентска карта, получавам отстъпки, събирам точки.
И един прекрасен ден установявам, че съм събрала необходимите точки за първото най-евтино ниво награди. Отивам с бодра крачка в магазина и любезно показвам клиентската си карта. Тогава консултант-продавачката не-смутено заявява, че в момента нямали подаръци от този вид, най-рано след месец. Но аз през това време, най-добре ще направя да събирам точки да следващото ниво, имам достатъчно време.
????!!!?!!
Понеже и ние сме си чели книжките по маркетинг сме наясно с дребните трикове, които ни прилагат, за стимулиране на продажбите. И сме се съгласили да участваме в тях, защото сме си намерили други причини да харесваме или не дадена марка или продукти.

Но НЕ защото не ни е пределно ясно всичко това и НЕ защото са първите, които ни ги пробутват!

Когато приемаш да участваш в пазарните манипулации на някой продавач, когато имаш своите доводи и си щастлив от това, тогава ти трябва да получиш най-малко неговия респект.

Така и тук е моят въпрос – прощаваш му, че те увлича да купуваш често и набогато, трябва ли да му простиш, когато те смята за “прекалено тъп”?
И ще са важни ли тогава все още онези демонстрирани ценности, заради които си станал лоялен?
Ще продължиш ли да купуваш, когато виждаш елементарната и плоска стратегия да те “цакат”?

За протеста и неговото неразбиране

2008-10-31T18:42:00.001+02:00

Топла есенна вечер. Сладко ухание на пуканки. Пред НДК фонтаните пръскат водоскоци в различните си форми. Небето е синьо, синьо, а облаците розови и далечни. Скейтерите фучат край теб и прилагат новите си номера. Незнам, но имам чувството, че младежите са толкова вглъбени и самодостатъчни си, че въобще не ги интересува дали девойките ги гледат и дали се възхищават на извънземните им умения. Защо тогава изобщо си дават този труд, чудя се … Както и да е.
И там до пилоните се беше събрало “множество”. Каква дума само – идеща да опише група от хора. Сякаш в този момент всяка тяхна идентичност се изгубва, нямат имена, характери, неща, които обичат да правят. Нищо. Изразени са чрез прост математически сбор от много единици. И наистина групата заживява свой собствен живот, различен от този на съставящите я членове. Има си свои настроения, реакции, решения. Какво се случва, когато груповата позиция започне да се различава от тази на индивида вътре? Получава се синдромът на когнитивен дисонанс – не можеш да понесеш 2 взаимно изключващи се представи в теб самия. Следва пасивна или активна реакция – конформистка или анти-конформистка. Ако индивидът реши, че това повече не е мястото, където се изразяват идеите му, може безмълвно да напусне или да изрази гласно неодобрението си. Или пък да реши да остане, и просто да си трайка.
И така множеството се беше събрало, за да проведе поредния опит за събуждане на екологична отговорност у позаспалия ни народ - “Граждани за Рила: Национално шествие”. Тук трябва да отбележа, че имам ужасно силно развито екологично самосъзнание. Злоупотребите с природата и околната среда ме вълнуват повече от всички останали обществени проблеми в момента. Освен това съм твърд привърженик на активното поведение. Бях решила да се присъединя. Повечето бяха млади, усмихнати, с хубави лица, със светнали добри очи. Очи, явно привикнали да се взират в гората или в залеза над дивото море, или в огъня на пустия плаж. Бяха красиви, шарени, свободни духове. От тези дето най-много плашат, че в миг ще ти издухат къщурката. (Намигване към всеки радетел за власт, контрол и стабилен ред. Ха-ха-ха.)
И тогава за мое тотално изумление на своеобразната трибуна се изпречи някакъв оратор. Стори ми се облечен в черно расо и с видимо занемарен вид. От неясните звуци на високоговорителя разбрах, че митингът бил всъщност за Рила, Странджа и т.н., но и за сваляне на тройната коалиция!!??!?!!??!! Отмина и радостта и ентусиазма ми. Не може да претендираш за някаква последователна активистка позиция за дадена кауза и точно тази кауза да ти се размива в посланията. Все едно да продаваш маратонки и краставици в една и съща кутия. Или като любимата ми фраза за селските смесени магазини: денем - хляб, пирони, зарзават – вечер – дискотека.
Отказах да съм част от “множеството”. Хората, там вече ми се виждаха със замъглен поглед. И разбрах, че бяха направили компромис, оглушели с едното ухо. Как не разбрахме, че изобщо не става въпрос за правителства и партии, а става дума за ПОЛИТИКА. Какво ако свалиш едно или друго правителство, ако не се промени политиката, която всяко от тях водеше до сега за природата ни.
Тогава изведнъж разбрах колко безсилни бяха организаторите. Те не бяха способни да инициират интереса само с единия проблем. Сякаш не беше достатъчен. Световната климатична криза - за която се правят филми, печелят се Оскари, в Щатите се избират президенти – не стигаше. Ами за подкрепа и акумулиране на повече недоволство ни беше нужно и друго скандиране. Ами кое, кое да си изберем,… хайде за правителството, че сега е модерно.
Избрах да не бъда част от това.

Интернет – новата арена на агресията и самотата.

2008-10-31T18:37:00.002+02:00

Всеки е всеки.
Нямаш лице, нямаш име, нямаш глас.
Днес си един, утре друг. Жена, мъж, млад, стар, интересен, скучен, интригуващ или досаден.
Променяш се със щракване на пръсти.
За това пък позиция имаш - категорична позиция, с оценка и мнение. Всяка тема е твоята тема. Обожаваш да влизаш в полемика с другите коментиращи, кой кого ще надцака в тази игра.
Безкрайна арена.
Винаги се намира контра-страна и се започва двубоя. Заяждане, обиди, сарказъм. Всичко е позволено. Санкцията, или така наречената модерация, едва контрира само отявлените епитети. Но останалата злоба намира всичките си форми да се прояви необезпокоена.

Интернет ли е мястото, убежището където вечер се прибираш, където слагаш другото лице? Подтиснат, смачкан, наруган, самотен, нещастен и гневен – на колегата, на шофьорите, на задръстването, на съседа…просто ти омръзна цял ден да се съобразяваш. С техните глупости, преценки и прищевки. С унижението и надменността им.
Сега е твоят ред.
Сега ще им покажеш най-после на всички до едни!
Запретваш ръкава и застъпваш на клавиатурата. Ето първият коментар е написан. Набираш сила.
Но тук си Властелин.
Тук никой не може да те накара да мълчиш, да подтискаш негодуването в себе си и да се подчиняваш. Влизаш в сайта на омразния познат – прикриваш самоличността си всеки път умело. Връщаш му го тъпкано. И всичко продължава часове. Мразиш всички, търсиш жертва и … веднага ставаш жертвата и ти.
Не забравяй - агресията е като колело. Безкрайната спирала на агонията. Завъртиш ли я, влизаш в нея и сам себе си въртиш. Изпадаш в ярост, но няма никаква утеха. И като бумеранг всичко връща се към теб. Защото отсреща седи омразният ти опонент, също така смачкан, омерзен и наругано от теб. Също търсещ спасение за свойта самота и доказателство за своята значимост. А колелото се върти…

Анонимен. Маска на страхливец. Лесен път. Безнаказан път от никой съд. Пародия на отчаянието в душите ни. Защото в тази Мрежа никой не остава скрит. Малките бездушни 000111010110111001 са безмилостни купои и преследвачи. Всяка твоя стъпка е следа, и видна е за който я потърси. В жалкия триумф на своята жестокост – да накажеш всички с думи, да атакуваш от безброи псевдоними и смачкаш нечия надежда.
А в други пък едни пространства, виртуални – нереални, приятели наричаш хора, които не познаваш. Техните другари също взимаш в кюпа. Колко лесен стана етикетът “Friend”…

И тук оказа се отново победен. Is that you ma` fr`en?

За новите източници на информация и дали Интернет наистина възпита култ към аматьора

2008-10-31T08:58:00.003+02:00

Изследователски размисъл без поставяне на каквито и да било категориини оценки. Провокираха ме 2 статии от в-к Дневник тук и тук

• Кои са старите източници на информация:

Вестници, телевизия, радио, списания, научни изследвания и публикации на формално признатите авторитети

• Кои са новите източници на информация:

Това са сайтове за гледане, слушане на аудио и видео формати, за персонална изява на характерни черти, мнения, оценки и т.н. – лични и професионални блогове, форуми, виртуални соц. мрежи - Facebook, My space, Youtube, Google …….

• Какво се случва:

Последните 15 год. Интернет е мястоТо за комуникация. Докато преди комуникираха само хора, които реално се познават, Интернет позволи на непознати да го правят също. Неангажиращо, анонимно, неограничено и нецензурирано. Комуникацията се концентрира в определени сайтове, където контактът е или пряк, или непряк - чрез споделяне на общи интереси.

• Защо и как:

Защо хората масово изместиха центъра на доверието си към тези източници на фактологична и оценъчна информация, за сметка на старите.
Защото хората възприемат виртуалните си респонденти като ЕДНИ ОТ ТЯХ. Докато официалните източници на информация са възприети вече като нещо външно, отделно и формално. Нещо, което може и служи на власт-имащи структури (държавни, частни, политически, капиталови) като инструмент за манипулация и съответно за печалба. Примери са обвиненията към големи медии като CNN, BBC, че показват насочваща информация, манипулират общественото мнение в служба на държавни, политически, бизнес интереси. Обвиненията към търсачки като Google също са, че филтрират информацията в интерес на рекламодателите си. Wikipedia е поредната среда за възможни спекулации, тъй като редактирането на статии е без критерии за оценка, без санкции или цензура и трудно проследимо.
Докато неформалните автори са възприемани като изразяващи просто лично мнение, неподкупни, защото не са институция, нямат интерес да манипулират, защото не са организация целяща материална или друг вид властова изгода. Нещо повече, те не само са от „нашата" страна на бариерата, но и работят за „нас" – изразяват сходно на „нашето" мнение, защитават го, изваждат на яве нещата, които властта крие от обществеността. Маркетингът отдавна е доказал, че хората имат доверие в много по-голяма степен на препоръки, мнение и оценки, дадени от техни близки, познати или сходни на тях самите личности тъй като те нямат изгода да ги подвеждат. Това е и причината старите методи за пазарна комуникация като реклама и ПР да бъдат критикувани, че не са ефективни в посланията си за продажба. Тъй като на всички вече е ясно, че те са насочени именно към продажба, а не към грижа за самия клиент. Производителите - или, ако говорим за пазара на мнение, идеи, убеждение – политиците, богатите, учените, изобщо власт-имащите в различните й измерения, - са възприети като обслужващи нечии интересни, но не и тези на „клиента".

• Новите клиенти:

Ще разглеждам респондентът, информационният реципиент, като клиент, защото в новия ни век той е именно такъв. Освен да гласува с портфейла си и с бюлетина, той вече гласува с избора си на източници на информация. И този последен избор е критично важен за власт-имащите, защото той ще доведе до предните два избора – на кого да гласува политическо доверие и на кого да даде парите си.
Изобщо в последните години всеки човек постоянно е в позицията на клиент – независимо дали плаща кеш за това или не. Той бива ухажван вече не само за своите инвестиции в материално измерение, но и за за своите инвестиции във време, доверие, интерес, мнение, съгласи, подкрепа, изразявани пасивно или активно и т.н. Когато влиза в даден сайт, за да търси информация, всеки човек автоматично се превръща в клиент. Защото всеки сайт се опитва да акумулира максимален брой посетители. С тяхна помощта ще привлече повече рекламодатели или ще добива популярност, или пък ще се оформи като лидер на мнение. Така, че кликащият индивид е клиент дори само, когато стои на едни място в стола си и натиска бутона на мишката, за да разглежда Интернет страници.
Как да съблазним кликащите клиенти? Много просто – със всички онези методи, с които създаваме устойчиви информационни връзки с конвенционалните клиенти на магазини, организации, производители или разпространители на стоки и услуги. Следователно информацията, която му се поднася трябва да е: лесна за достъп, лесно смилаема, таргетирана и сегментирана в съответствие с неговия профил, да не губи времето му, да не го ангажира или задължава, да не го смущава, да не навлиза в личното му пространство, да му дава средства за контрол, да бъде безплатна, да бъде интерактивна, на неговите коментари да се отговаря, да му се обръща внимание, да му се оказва уважение, да му се дава възможност за изява и т.н. и т.н. Появяващите се пред очите му визии имат единствената цел да задържат вниманието му и да провокират някое от следните действия – приемане и възприемане на показваната информация, интерес, коментиране, ангажиране с мнение, оценка, завързване на разговор между участниците, евентуално покупка - всякакви причини, които да го накарат да се върне на даденият Интернет адрес, и т.н. в зависимост от целите на сайта. Ако тези условия са изпълнени, много вероятно е клиентът да се довери и да стане съмишленик, без да се интересува повече дали информацията е достоверна или професионално издържана.
С една дума на него му е много по-лесно да намери информация за дадено събитие, факт, явление от обществено значение от новите източници на информация. Още повече – на него му е и по-приятно, и повече им се доверява - защото се чувства сред „свои хора". Хора с неговите проблеми, сходен живот, с неговите мисли и навици. Хора, които както и той искат да живеят по-добре, да не бъдат лъгани и да се защитят в бързопроменящият се и рисков свят.

• Моето заключение:

На пазара на идеи, вярвания, принципи хората са изгубили доверието си към старите източници на информация и търсят, и създават нови такива. Проблемът не е нито в Интернет, нито в Web 2.0. Те са просто следствие, пазарен отговор на създалото се търсене. Проблемът е, че формалните, институционалните авторитети не могат да спечелят хората за своите каузи- не говорят техния език, скъпи са и ги манипулират. Проблемът е, че старите източници на информация не могат да отговорят на изискванията на новите клиенти и да се продадат.
Може би, защото още не са осъзнали, че трябва да го правят.