За голямата (дез)ориентация на бележките и хората

Преди няколко години правех маркетинга на новооткрит частен комплекс за медицински услуги. Една от характеристиките на комуникационната ни политика беше да няма абсолютно никъде "упътващи" и "поясняващи" бележки, писани на ръка или компютър, разлепени по стени, врати и прозорци. Вместо това имахме табели в единен стил, цвят, форма, материал и шрифт. До края не можех да разбера устрема на персонала непрестанно да лепи, стърже и "упътва" самодейно. Това налагаше ежедневните ми турове из сградата с цел премахване на тези красоти. Оказа се, че можело. Хората се ориентираха прекрасно по 2-3 табели, но поставени по правилния начин. Освен това, веднъж възприели стила на упътващата табела, търсеха точно същия, за да се ориентират отново.
Физиологична особеност е, че човешкото съзнание има нужда от един тип послания, за да възприема лесно и бързо дадено нещо. Това е отдавна известен факт на рекламните и комуникационни специалисти, както и на програмистите между впрочем. Нещо повече, това е отдавна прилагано не само в бизнеса, но и на обществените места в западните страни - например линиите за градски транспорт, всяка със своя цвят на карти, табели, спирки и описания.

Преди няколко дни бях в НАП и в съда. Картинката беше отчайваща и нещо от типа:


Хората бяха добили рядко глуповат вид, щураха се насам-натам с номерче в ръка, други, с повечко време, извършваха литературно четене на тапетите по стените. Самата аз, привързана към писаното слово от годините с обемни книжки и имаща вътрешен рефлекс да изчитам всичко педантично, изпървом посегнах към туй изкушение. И пред мен се разкриха нови светове...
- 16 еднакви образеца, един до друг, как се попълва нареждане за банков превод;
- 10 еднакви образеца на данъчната декларация на Иван Георгиев Петров;
- 12 еднакви извлечения от закона, че след 3 неплатени вноски ти спират здравното осигуряване;
а в съда:
- 9 бележки за необходимите документи за свидетелство за съдимост, поставени в най-разнообразни краища на залата, включително и тези, до които не можеш да стигнеш;
- 2-3 различни начина на наименование на тези документи;
И никъде, ама никъде не е описан реда, по който документите да се взимат, защото след всяка следваща опашка разбираш, че първо е трябвало да попълниш ей онзи формуляр, а преди него там един друг.
В съда всичко започва от самото посрещане. Там входа и изхода са една и съща тясна врата, но за това пък надлъж е опъната верига, да не вземат нещо да се омешат влизащите и излизащите в престъпни дела. Посреща те строга полицайка, обкръжена от разлепени бележки, дори върху скенера за оръжие, да си показвате личната карта и да си сложите чадъра от ляво ТУК! Един човечец стриктно изпълни това указание и отнесе полувъоръжено конско:
- Какво става там, ей, какво оставихте там вие!!
- Амиии, аз чадъра, нали така пише...
- Абе, то пише, ама не се оставя там, я тука да ви виждам!

В резултат на тези вече "институционализирани правила", хората в България според мен са развили уникален рефлекс за ориентация в тази обстановка.
Още с влизането в дадено пространство мигом се разпознават новаците и онези, които с леко отегчен, но доволно знаещ вече вид, чакат по отдавна. Инстинктът ни насочва именно към последните. А те само дебнат за новото зайче и с нескрито задоволство заразправят своята история на ходене по мъките:
"Аз съм тука от 7:30 сутринта, пък си бях забравила акта за раждане, та до нас и обратно, после ме върнаха за 3 копия да му направя, обаче аз се изхитрих и си направих 3 и на личната карта, направете си и вие, нищо, че не искат, ей от там си взимате един формуляр да попълните, после на онова гише в дъното да ви ударят печат.... " И всичката тая наслада само в отговор на моя въпрос: "Днеска нали е 23ти?" Вече във всичко започва да се съмнява човек в пространството на пълната дезорганизация и дезориентация - кога съм роден, коя дата е днес, това ЕГН-то ли ми беше дето написах или номера на ЛК?...
Но изтърпяваш учтиво тирадата и се втурваш да изпълниш добронамерените заръки.

Дето се казва, нали обединени в общото нещастие сме всички...