Сутринта на път за работа се отбивам в малка, но кокетна и претенциозна пекарна. Очаква се, че по това време на деня са се подготвили главно със закуските. Хвърлям бърз поглед на предлаганото:
- Добър ден, ако обичате две рула с канела.
- Съжалявам, нямаме от тях, но имаме кроасани - с масло, с малини...
- Добре, два с малина, моля.
- Съжалявам, имаме само един.
- ..... (!!????!!???)
Добре, значи него, пресен ли е? (щом е само един, може би изобщо не е приготвян за сутринта...)
...И тук се вирва нослето и с отсечен поглед и сърдито гласче:
- Ама, рабира се! При нас, абсолютно всичко, винаги е прясно!
- А, добре, просто... А, това там какво са, соленки?
- Дааа, .. но за тях не гарантирам от кога са.
..... (!!????!!???!!!!!!!!! е, нали преди малко, уж, сърдито с тона всичко беше прясно....)
- Ясно, благодаря само единия кроасан ще остане.
- Ама, аз мога ей сега да изпека още.
- (!!!) Нямам време , благодаря.
- Ама, аз, ако сте наблизо мога да ви го донеса.
- (вече ми е гневно-тъжно-смешно) Е, не, мисля, че не си струва.
Ех, тези клиенти, каква са енигма, все не можеш да им угодиш! :)))
Показват се публикациите с етикет комуникация. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет комуникация. Показване на всички публикации
четвъртък, 7 април 2011 г.
вторник, 14 декември 2010 г.
МОЛ
МОЛ-а! Кой МОЛ?? Сещайте се, МОЛ-а - тва е!
МОЛ-култура
МОЛ-живот
МОЛ-ангажимент
МОЛ-социален живот
МОЛ-вечер след работа
МОЛ-през свободното време
МОЛ-през зимата
МОЛ-през лятото
случайно, ако си останал в къщи - по телевизора гледаш сериал за МОЛ-а
МОЛ-психология
МОЛ-социология
МОЛ-а - моя живот
МОЛ-а в мен и аз в МОЛ-а
събота, 4 декември 2010 г.
Мамо, мамо, като порасна искам да стана полицай!
Снимката е от ръка, с телефон, в метрото.
Отдавна си говорим за образа на българския полицай - и в съзнанията на хората, и на живо.
Тъжна работа... професия достойна, а имидж недостоен.
Но все пак... това е реклама в метрото, абсолютно недвусмислено представяща полицаите в гротески бай Ганьовски вид и очевидно намекваща за тяхната корумпираност.
вторник, 13 октомври 2009 г.
В (истинска) билкова аптека
тоест не в прочутото заведение, но близо до него :)
Отдалече се надушва входа на аптеката - билки, тревички и други добрини от природата.
Изчаквам си реда търпеливо, макар да има 2 аптекарки и две гишета, но тук нещата стават точ в точ, така че не бива да се избързва. През това време се опиянявам от корени, тинктури, алое, розмарин и чемерика, селен и всичко това под формата на извлеци, мазила, сапуни, чайове и какво ли още не. Много беше интересно, препоръчвам повече хора да си прекарват обедната почивка по аптеките, особено билковите. Хем ограмотяващо, хем опияняващо. А после се разбра, че е и дисциплиниращо.
- Я, дайте вие тука вашата рецепта - остър глас ме сепва.
- Ами, по 50гр. от ето тези билки искам, то нали 50 гр. е ето толкова горе-долу - показвам с ръце колко, а отсреща се присвиват лупите в презрение за моето невежество и вдигат само рамене в отговор.
- ... аа значи.. коприваа, ... - почвам да й чета на глас, но тя ми отнема трамвайното билетче, на което съм ги си надраскала.
- Ама какво е това хвъркаво листче, аз къде да си напиша сега грамажа и цените срещу всяко! - силен възмут разлюлява бялата престилка и укорът в лупите става непоносим.
- В какъв смисъл да си пишете, аз нали ви казвам по 50гр. от всяко.... - наистина не разбирам...
- Ами вие нямате ли представа как се изписват билки! Сега аз трябва да ви го преписвам собственоръчно това нещо... уфффф.... - рови за по-голям листи и пише отривисто
- Ама защо е нужно това, вие може би цените си сумирате само с калкулатор, или искате на листа да си ги сумирате - не, аз наистина не разбирам, но ситуацията неудържимо започва да ме забавлява и някаква сила в мен иска да я удължи - Много се извинявам, аз просто не знаех, че редът е такъв.
Оставам още по изумена, че тя преписва на по-голям лист списъка с моите 5 билки и естествено си пише сумите отделно на друго листче, така че както и предполагах цялото преписване беше излишно, но не смея да се обаждам за друго освен за извинение и молби за прошка.
- Така, казвайте сега по-живичко име, дата, за кога да са готови?
- Ами, вие сега нямате ли ги, аз мислех, че в пликчета ще ми си насипете и да си ги взема - почти ми иде да завърша ирзечението с "таквозинката"
- Какви пликчета, пфу, пликчета! Ние ви ги смесваме и толкоз!
- ! Ааа, ми добре, да, както кажете, щом си знаете... - смея ли да гъкна
- Добре, така сега предавам поръчката за изпълнение - тържествено отнася листа зад вратата в една тъмна стаичка и се връща, обвита в още по-тайнствен ореол от аромати. През това време друг клиент, изчакал в благоговение реда си пред тези мистериозни знания и ритуали, опитва да поръча нещо, но бива бърже срязан, че в момента са много заети колегите, изпълняват друга поръчка и да чака.
След около 4 мин. (колкото да отнеме да изсипеш в хартиен плик 5 треви) отивам на гишето за получаване на поръчки - на около 60см. отстояние от това за приемане - и тържествено поемам своя амулет. На него пише с големи букви "Отровно", но аз не ща и да знам и съм готова на един дъх да го изпия, ако ми кажат лупите и толкоз!
Отдалече се надушва входа на аптеката - билки, тревички и други добрини от природата.
Изчаквам си реда търпеливо, макар да има 2 аптекарки и две гишета, но тук нещата стават точ в точ, така че не бива да се избързва. През това време се опиянявам от корени, тинктури, алое, розмарин и чемерика, селен и всичко това под формата на извлеци, мазила, сапуни, чайове и какво ли още не. Много беше интересно, препоръчвам повече хора да си прекарват обедната почивка по аптеките, особено билковите. Хем ограмотяващо, хем опияняващо. А после се разбра, че е и дисциплиниращо.
- Я, дайте вие тука вашата рецепта - остър глас ме сепва.
- Ами, по 50гр. от ето тези билки искам, то нали 50 гр. е ето толкова горе-долу - показвам с ръце колко, а отсреща се присвиват лупите в презрение за моето невежество и вдигат само рамене в отговор.
- ... аа значи.. коприваа, ... - почвам да й чета на глас, но тя ми отнема трамвайното билетче, на което съм ги си надраскала.
- Ама какво е това хвъркаво листче, аз къде да си напиша сега грамажа и цените срещу всяко! - силен възмут разлюлява бялата престилка и укорът в лупите става непоносим.
- В какъв смисъл да си пишете, аз нали ви казвам по 50гр. от всяко.... - наистина не разбирам...
- Ами вие нямате ли представа как се изписват билки! Сега аз трябва да ви го преписвам собственоръчно това нещо... уфффф.... - рови за по-голям листи и пише отривисто
- Ама защо е нужно това, вие може би цените си сумирате само с калкулатор, или искате на листа да си ги сумирате - не, аз наистина не разбирам, но ситуацията неудържимо започва да ме забавлява и някаква сила в мен иска да я удължи - Много се извинявам, аз просто не знаех, че редът е такъв.
Оставам още по изумена, че тя преписва на по-голям лист списъка с моите 5 билки и естествено си пише сумите отделно на друго листче, така че както и предполагах цялото преписване беше излишно, но не смея да се обаждам за друго освен за извинение и молби за прошка.
- Така, казвайте сега по-живичко име, дата, за кога да са готови?
- Ами, вие сега нямате ли ги, аз мислех, че в пликчета ще ми си насипете и да си ги взема - почти ми иде да завърша ирзечението с "таквозинката"
- Какви пликчета, пфу, пликчета! Ние ви ги смесваме и толкоз!
- ! Ааа, ми добре, да, както кажете, щом си знаете... - смея ли да гъкна
- Добре, така сега предавам поръчката за изпълнение - тържествено отнася листа зад вратата в една тъмна стаичка и се връща, обвита в още по-тайнствен ореол от аромати. През това време друг клиент, изчакал в благоговение реда си пред тези мистериозни знания и ритуали, опитва да поръча нещо, но бива бърже срязан, че в момента са много заети колегите, изпълняват друга поръчка и да чака.
След около 4 мин. (колкото да отнеме да изсипеш в хартиен плик 5 треви) отивам на гишето за получаване на поръчки - на около 60см. отстояние от това за приемане - и тържествено поемам своя амулет. На него пише с големи букви "Отровно", но аз не ща и да знам и съм готова на един дъх да го изпия, ако ми кажат лупите и толкоз!
четвъртък, 8 октомври 2009 г.
Сутрин, във входа, при портиера
Днес е на смяна нааай-възрастния дядо от тримата, почти не му разбирам като говори и почти не се забелязва като минава наоколо. До него на миндерчето е седнал непознат човек, с онзи незаменим, неподражаем, невъзможно-да-го-сбъркаш look на чужденец, с онази прослувута, простодушна, добродушна усмивка "на всичко съм доволен и вие всички сте много мили хора".
Поздравявам учтиво и докато чакам асансьора те подновяват своята ... комуникация.
- Ааа, вие в Италианска фирма Х , имате нов началник, ааа... ,ъъъ... - вика колкото му гласеца държи дядото-портиер, отчетливо и бавно. (Офисът на въпросната фирма е на горния етаж и явно това е завабата от последните дни и новината във входа. Разбира се само портиерите, чистачките и самите паботещи във фирмата знаят тази новина.)
- A, ventisette, vent i s ett e volte ... - му "отговаря" също така бавно, силно и отчетливо италянецът.
Изобщо разбраха се и продължиха да си говорят! :))))
Поздравявам учтиво и докато чакам асансьора те подновяват своята ... комуникация.
- Ааа, вие в Италианска фирма Х , имате нов началник, ааа... ,ъъъ... - вика колкото му гласеца държи дядото-портиер, отчетливо и бавно. (Офисът на въпросната фирма е на горния етаж и явно това е завабата от последните дни и новината във входа. Разбира се само портиерите, чистачките и самите паботещи във фирмата знаят тази новина.)
- A, ventisette, vent i s ett e volte ... - му "отговаря" също така бавно, силно и отчетливо италянецът.
Изобщо разбраха се и продължиха да си говорят! :))))
вторник, 15 септември 2009 г.
По тротоара на първия учебен ден
Момченце и баба му, той със щръкнала косица и букет малко по-голям от него, в розов целуфан, а дамата с червено пончо и парфюм. Приближавам ги:
- ... Ми дааа, виж и другите деца по улицата всичките с бабите и дядовците са, родителите днес са на работа и не могат да идват на вашите тържества.
- Да, да! Сега ще видиш, че на момичетата всичките са с майките си и бащите...
* * *
ех, тези момичета!
:)
- ... Ми дааа, виж и другите деца по улицата всичките с бабите и дядовците са, родителите днес са на работа и не могат да идват на вашите тържества.
- Да, да! Сега ще видиш, че на момичетата всичките са с майките си и бащите...
* * *
ех, тези момичета!
:)
събота, 24 януари 2009 г.
За голямата (дез)ориентация на бележките и хората
Преди няколко години правех маркетинга на новооткрит частен комплекс за медицински услуги. Една от характеристиките на комуникационната ни политика беше да няма абсолютно никъде "упътващи" и "поясняващи" бележки, писани на ръка или компютър, разлепени по стени, врати и прозорци. Вместо това имахме табели в единен стил, цвят, форма, материал и шрифт. До края не можех да разбера устрема на персонала непрестанно да лепи, стърже и "упътва" самодейно. Това налагаше ежедневните ми турове из сградата с цел премахване на тези красоти. Оказа се, че можело. Хората се ориентираха прекрасно по 2-3 табели, но поставени по правилния начин. Освен това, веднъж възприели стила на упътващата табела, търсеха точно същия, за да се ориентират отново.
Физиологична особеност е, че човешкото съзнание има нужда от един тип послания, за да възприема лесно и бързо дадено нещо. Това е отдавна известен факт на рекламните и комуникационни специалисти, както и на програмистите между впрочем. Нещо повече, това е отдавна прилагано не само в бизнеса, но и на обществените места в западните страни - например линиите за градски транспорт, всяка със своя цвят на карти, табели, спирки и описания.
Преди няколко дни бях в НАП и в съда. Картинката беше отчайваща и нещо от типа:
Хората бяха добили рядко глуповат вид, щураха се насам-натам с номерче в ръка, други, с повечко време, извършваха литературно четене на тапетите по стените. Самата аз, привързана към писаното слово от годините с обемни книжки и имаща вътрешен рефлекс да изчитам всичко педантично, изпървом посегнах към туй изкушение. И пред мен се разкриха нови светове...
- 16 еднакви образеца, един до друг, как се попълва нареждане за банков превод;
- 10 еднакви образеца на данъчната декларация на Иван Георгиев Петров;
- 12 еднакви извлечения от закона, че след 3 неплатени вноски ти спират здравното осигуряване;
а в съда:
- 9 бележки за необходимите документи за свидетелство за съдимост, поставени в най-разнообразни краища на залата, включително и тези, до които не можеш да стигнеш;
- 2-3 различни начина на наименование на тези документи;
И никъде, ама никъде не е описан реда, по който документите да се взимат, защото след всяка следваща опашка разбираш, че първо е трябвало да попълниш ей онзи формуляр, а преди него там един друг.
В съда всичко започва от самото посрещане. Там входа и изхода са една и съща тясна врата, но за това пък надлъж е опъната верига, да не вземат нещо да се омешат влизащите и излизащите в престъпни дела. Посреща те строга полицайка, обкръжена от разлепени бележки, дори върху скенера за оръжие, да си показвате личната карта и да си сложите чадъра от ляво ТУК! Един човечец стриктно изпълни това указание и отнесе полувъоръжено конско:
- Какво става там, ей, какво оставихте там вие!!
- Амиии, аз чадъра, нали така пише...
- Абе, то пише, ама не се оставя там, я тука да ви виждам!
В резултат на тези вече "институционализирани правила", хората в България според мен са развили уникален рефлекс за ориентация в тази обстановка.
Още с влизането в дадено пространство мигом се разпознават новаците и онези, които с леко отегчен, но доволно знаещ вече вид, чакат по отдавна. Инстинктът ни насочва именно към последните. А те само дебнат за новото зайче и с нескрито задоволство заразправят своята история на ходене по мъките:
"Аз съм тука от 7:30 сутринта, пък си бях забравила акта за раждане, та до нас и обратно, после ме върнаха за 3 копия да му направя, обаче аз се изхитрих и си направих 3 и на личната карта, направете си и вие, нищо, че не искат, ей от там си взимате един формуляр да попълните, после на онова гише в дъното да ви ударят печат.... " И всичката тая наслада само в отговор на моя въпрос: "Днеска нали е 23ти?" Вече във всичко започва да се съмнява човек в пространството на пълната дезорганизация и дезориентация - кога съм роден, коя дата е днес, това ЕГН-то ли ми беше дето написах или номера на ЛК?...
Но изтърпяваш учтиво тирадата и се втурваш да изпълниш добронамерените заръки.
Дето се казва, нали обединени в общото нещастие сме всички...
Физиологична особеност е, че човешкото съзнание има нужда от един тип послания, за да възприема лесно и бързо дадено нещо. Това е отдавна известен факт на рекламните и комуникационни специалисти, както и на програмистите между впрочем. Нещо повече, това е отдавна прилагано не само в бизнеса, но и на обществените места в западните страни - например линиите за градски транспорт, всяка със своя цвят на карти, табели, спирки и описания.
Преди няколко дни бях в НАП и в съда. Картинката беше отчайваща и нещо от типа:
Хората бяха добили рядко глуповат вид, щураха се насам-натам с номерче в ръка, други, с повечко време, извършваха литературно четене на тапетите по стените. Самата аз, привързана към писаното слово от годините с обемни книжки и имаща вътрешен рефлекс да изчитам всичко педантично, изпървом посегнах към туй изкушение. И пред мен се разкриха нови светове...
- 16 еднакви образеца, един до друг, как се попълва нареждане за банков превод;
- 10 еднакви образеца на данъчната декларация на Иван Георгиев Петров;
- 12 еднакви извлечения от закона, че след 3 неплатени вноски ти спират здравното осигуряване;
а в съда:
- 9 бележки за необходимите документи за свидетелство за съдимост, поставени в най-разнообразни краища на залата, включително и тези, до които не можеш да стигнеш;
- 2-3 различни начина на наименование на тези документи;
И никъде, ама никъде не е описан реда, по който документите да се взимат, защото след всяка следваща опашка разбираш, че първо е трябвало да попълниш ей онзи формуляр, а преди него там един друг.
В съда всичко започва от самото посрещане. Там входа и изхода са една и съща тясна врата, но за това пък надлъж е опъната верига, да не вземат нещо да се омешат влизащите и излизащите в престъпни дела. Посреща те строга полицайка, обкръжена от разлепени бележки, дори върху скенера за оръжие, да си показвате личната карта и да си сложите чадъра от ляво ТУК! Един човечец стриктно изпълни това указание и отнесе полувъоръжено конско:
- Какво става там, ей, какво оставихте там вие!!
- Амиии, аз чадъра, нали така пише...
- Абе, то пише, ама не се оставя там, я тука да ви виждам!
В резултат на тези вече "институционализирани правила", хората в България според мен са развили уникален рефлекс за ориентация в тази обстановка.
Още с влизането в дадено пространство мигом се разпознават новаците и онези, които с леко отегчен, но доволно знаещ вече вид, чакат по отдавна. Инстинктът ни насочва именно към последните. А те само дебнат за новото зайче и с нескрито задоволство заразправят своята история на ходене по мъките:
"Аз съм тука от 7:30 сутринта, пък си бях забравила акта за раждане, та до нас и обратно, после ме върнаха за 3 копия да му направя, обаче аз се изхитрих и си направих 3 и на личната карта, направете си и вие, нищо, че не искат, ей от там си взимате един формуляр да попълните, после на онова гише в дъното да ви ударят печат.... " И всичката тая наслада само в отговор на моя въпрос: "Днеска нали е 23ти?" Вече във всичко започва да се съмнява човек в пространството на пълната дезорганизация и дезориентация - кога съм роден, коя дата е днес, това ЕГН-то ли ми беше дето написах или номера на ЛК?...
Но изтърпяваш учтиво тирадата и се втурваш да изпълниш добронамерените заръки.
Дето се казва, нали обединени в общото нещастие сме всички...
Абонамент за:
Публикации (Atom)