Днес е на смяна нааай-възрастния дядо от тримата, почти не му разбирам като говори и почти не се забелязва като минава наоколо. До него на миндерчето е седнал непознат човек, с онзи незаменим, неподражаем, невъзможно-да-го-сбъркаш look на чужденец, с онази прослувута, простодушна, добродушна усмивка "на всичко съм доволен и вие всички сте много мили хора".
Поздравявам учтиво и докато чакам асансьора те подновяват своята ... комуникация.
- Ааа, вие в Италианска фирма Х , имате нов началник, ааа... ,ъъъ... - вика колкото му гласеца държи дядото-портиер, отчетливо и бавно. (Офисът на въпросната фирма е на горния етаж и явно това е завабата от последните дни и новината във входа. Разбира се само портиерите, чистачките и самите паботещи във фирмата знаят тази новина.)
- A, ventisette, vent i s ett e volte ... - му "отговаря" също така бавно, силно и отчетливо италянецът.
Изобщо разбраха се и продължиха да си говорят! :))))
Няма коментари:
Публикуване на коментар