Сутринта на път за работа се отбивам в малка, но кокетна и претенциозна пекарна. Очаква се, че по това време на деня са се подготвили главно със закуските. Хвърлям бърз поглед на предлаганото:
- Добър ден, ако обичате две рула с канела.
- Съжалявам, нямаме от тях, но имаме кроасани - с масло, с малини...
- Добре, два с малина, моля.
- Съжалявам, имаме само един.
- ..... (!!????!!???)
Добре, значи него, пресен ли е? (щом е само един, може би изобщо не е приготвян за сутринта...)
...И тук се вирва нослето и с отсечен поглед и сърдито гласче:
- Ама, рабира се! При нас, абсолютно всичко, винаги е прясно!
- А, добре, просто... А, това там какво са, соленки?
- Дааа, .. но за тях не гарантирам от кога са.
..... (!!????!!???!!!!!!!!! е, нали преди малко, уж, сърдито с тона всичко беше прясно....)
- Ясно, благодаря само единия кроасан ще остане.
- Ама, аз мога ей сега да изпека още.
- (!!!) Нямам време , благодаря.
- Ама, аз, ако сте наблизо мога да ви го донеса.
- (вече ми е гневно-тъжно-смешно) Е, не, мисля, че не си струва.
Ех, тези клиенти, каква са енигма, все не можеш да им угодиш! :)))
Няма коментари:
Публикуване на коментар