Разсилният

Помните ли тази дума - разсилен, една от онези, които се срещат само в детските романи от миналия век.
Днес го видях! Разсилният на кварталното училище. Много елегантен възрастен мъж, скромно облечен, но панталонът му с идеален ръб, бялата риза изгладена, а елечето в тон. Винаги си личи трогателното старание, когато едни и същи дрехи за последните 15-20 години биват обличани всеки ден, но достойно. Сресан, гладко избръснат и с невъзможно-перфектно-лъснатите-черни обувки.
Пуши приседнал с изправен гръб на ъгъла до училището. Гледа спокойно и очаква да започне денят му. Никаква досада, умора или неудоволетвореност няма в очите му. До него са подпрени метлата и лопата. Държи се така сякаш всъщност са бастунчето със сребърна дръжка и шлифер от коприна.
Неволно му кимам. След като ме преценява, ми кимва и той.