Претъпкан трамвай посред лято, идващ от Женския пазар. Благоухание на пресен лук се смесва с парфюм тип "Натюр". Гневът вече е достигнал ярко червената гама в лицето и допълнително се усилва в задръстването, щото и лекият полъх там е застинал. Разбира се да отворим по-широко прозореца и дума не ще да става, тъй като сами разбирате и без да ви обяснявам, че това ще доведе до схващания, неврози и невралгии, вцепененост, инвалидност, пневмония и прочее други подобни беди на увити в шалове и шапки достопочтени дами. И този сюблимен момент е просто и д е а л е н за няколко хлапета да започнат гоненица, прескачайки пипера в торбите на споменатите дами и тъпчейки домати наред. И тогава, невярващо в моите уши, се разнася повикът на гневна - орлица към своето орле: "Никълс, ела веднага! Никълъс, да не повтарям, Никълъс!"
***
Вечер, мирис на цветя, тераса, бира, шопска, фонтанче, столове, сервитьори.... Класически първи летни трепети на задъхания столичен пейзаж. Децата пърхат наоколо, отвреме на време писък - обелено коляно, после "Сляпа баба" - сълзи на гняв и и зов за справедливост. Удивително е как са способни в един миг кротко да си ровичкат в локвичката, в следващия да са на другия край, висящи от едно дърво. Но тази способност на децата да изненадват с неочаквани решения родителите си, не се посреща много охотно и обикновено завършва с втурване към веселата дружинка и после звучно "Пля-я-я ссссс" И така по време на един такъв спасителен галоп към своето отроче, покрай ушите ми отново прозвуча по странен начин: "Едуарденце, маме, къде си се провиснал, бре! Едуарде, слизай от там веднага!"
Еми, .... какво да кажа ... едно време в началото на деветдесетте у нас се появиха първите латино сериали. Тогава всички циганета на село си кръщаваха децата Касандра, Освалдо, Анабела, Пауло. После дойдоха и американските сапунки и се заредиха едни Керълайн, Памела, Айвън, Джордж...
Тогава ни беше смешно, сега незнам гордо ли да ни стане, мъчно ли ... :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар