вторник, 13 октомври 2009 г.

В (истинска) билкова аптека

тоест не в прочутото заведение, но близо до него :)

Отдалече се надушва входа на аптеката - билки, тревички и други добрини от природата.
Изчаквам си реда търпеливо, макар да има 2 аптекарки и две гишета, но тук нещата стават точ в точ, така че не бива да се избързва. През това време се опиянявам от корени, тинктури, алое, розмарин и чемерика, селен и всичко това под формата на извлеци, мазила, сапуни, чайове и какво ли още не. Много беше интересно, препоръчвам повече хора да си прекарват обедната почивка по аптеките, особено билковите. Хем ограмотяващо, хем опияняващо. А после се разбра, че е и дисциплиниращо.

- Я, дайте вие тука вашата рецепта - остър глас ме сепва.
- Ами, по 50гр. от ето тези билки искам, то нали 50 гр. е ето толкова горе-долу - показвам с ръце колко, а отсреща се присвиват лупите в презрение за моето невежество и вдигат само рамене в отговор.
- ... аа значи.. коприваа, ... - почвам да й чета на глас, но тя ми отнема трамвайното билетче, на което съм ги си надраскала.
- Ама какво е това хвъркаво листче, аз къде да си напиша сега грамажа и цените срещу всяко! - силен възмут разлюлява бялата престилка и укорът в лупите става непоносим.
- В какъв смисъл да си пишете, аз нали ви казвам по 50гр. от всяко.... - наистина не разбирам...
- Ами вие нямате ли представа как се изписват билки! Сега аз трябва да ви го преписвам собственоръчно това нещо... уфффф.... - рови за по-голям листи и пише отривисто
- Ама защо е нужно това, вие може би цените си сумирате само с калкулатор, или искате на листа да си ги сумирате - не, аз наистина не разбирам, но ситуацията неудържимо започва да ме забавлява и някаква сила в мен иска да я удължи - Много се извинявам, аз просто не знаех, че редът е такъв.
Оставам още по изумена, че тя преписва на по-голям лист списъка с моите 5 билки и естествено си пише сумите отделно на друго листче, така че както и предполагах цялото преписване беше излишно, но не смея да се обаждам за друго освен за извинение и молби за прошка.
- Така, казвайте сега по-живичко име, дата, за кога да са готови?
- Ами, вие сега нямате ли ги, аз мислех, че в пликчета ще ми си насипете и да си ги взема - почти ми иде да завърша ирзечението с "таквозинката"
- Какви пликчета, пфу, пликчета! Ние ви ги смесваме и толкоз!
- ! Ааа, ми добре, да, както кажете, щом си знаете... - смея ли да гъкна
- Добре, така сега предавам поръчката за изпълнение - тържествено отнася листа зад вратата в една тъмна стаичка и се връща, обвита в още по-тайнствен ореол от аромати. През това време друг клиент, изчакал в благоговение реда си пред тези мистериозни знания и ритуали, опитва да поръча нещо, но бива бърже срязан, че в момента са много заети колегите, изпълняват друга поръчка и да чака.
След около 4 мин. (колкото да отнеме да изсипеш в хартиен плик 5 треви) отивам на гишето за получаване на поръчки - на около 60см. отстояние от това за приемане - и тържествено поемам своя амулет. На него пише с големи букви "Отровно", но аз не ща и да знам и съм готова на един дъх да го изпия, ако ми кажат лупите и толкоз!

2 коментара:

neuromantrice каза...

hihihi :) zoriiiii :)))))))))))

Social stories каза...

Tanchee, smiah ti kazvam :)))))